Фалангата от колелета се отправи дръзко към стената от полицаи, специални агенти и военни подкрепления. Всички коридори вече бяха плътно блокирани.
Един последен сблъсък, мислеше си Елиът, само това можем да направим за него…
Ити насочи показалеца си към колоната велосипеди и леко го повдигна. Колелетата се откъснаха от земята и литнаха във въздуха над покривите на спрените коли.
— Триста дяволи! — извика шефът на полицията и зяпна от изумление, с ръце на хълбоците, а шапката му се килна назад.
Над къщите летяха пет велосипеда. Ключа усети как стомахът му се преобръща, сякаш току-що е скочил отвисоко. Колелетата едва докоснаха телефонните жици, върховете на стълбовете, а после изчезнаха в полумрака и зад тях не остана нищо, освен една шапка с крилца.
Ити погледна към земята под тях. Да, сега беше много по-добре, така се пътуваше много по-гладко. Светлинката от сърцето му бе пламнала отново и озаряваше през коша околния полумрак.
Един бухал, който се бе прибрал късно на любимото си дърво, се събуди и разтвори лениво криле. Май че е време да си потърся някой стар мишок… И тежко се издигна във въздуха… Но какво, за бога, беше това… Пет летящи колелета преминаха покрай птицата, която се сви и се спусна надолу, потраквайки нервно с клюн. Светлинката от сърцето на Ити привлече силните й очи. Бухалът се взря в стария таласъм, който от своя страна също присви очи и зорко се огледа в нощта.
Тукашните прилепи май нещо са взели да наедряват, каза си бухалът.
Или аз съм взел да си губя ума…
Колелетата изчезнаха в падащия мрак. Елиът леко насочи своето надолу, както вече си знаеше, а останалите се плъзнаха по неговата следа.
— Кажете ми, като свърши — смотолеви Грег със затворени очи и увиснали влажни устни. Стив летеше до него гологлав, с развени от вятъра коси, които моментално настръхваха, щом погледнеше надолу. Ах, тези сестри, мислеше си той…
Тайлър и Майкъл се носеха от двете страни на Елиът. Ити се взираше в небето, а телепатичната му сонда мощно проникваше отвъд облаците.
… знак, зъркъл, дърггг, о, капитане, това наистина ли сте вие?
… знъркъл, дъргг, дъргг…
Пред него по телепатия се яви едно лице, най-съвършеният, най-благороден и възвишен образ на древен пътешественик. Той се усмихваше и от тази костенурчеста усмивка струеше най-висшият разум във Вселената. После се изгуби сред невидимите вълни на стремителното спускане.
— Към гората! — извика Елиът, щом велосипедите се скупчиха във въздуха, и останалите я видяха пред себе си — заоблените хълмове изведнъж потъваха в дълбоки сенки.
Мери мърмореше, но не спираше да кара нагоре към хълма, следвайки инструкциите на досадника до нея.
— А сега по този черен път — мрачно каза Ланс. Най-голямото преследване с велосипеди на всички времена! И той да не участва в него! Защо?
Защото беше…
Лепка, затова ли…
Седнала между тях, Гърти държеше в скута си саксията с мушкатото. Щом поеха по черния път, от растението покараха нови листенца и се разтвориха нови цветове. А Ланс почна да се взира напрегнато към тъмните горски върхари.
— Долавям силни сигнали. Спрете тук…
Спряха, измъкнаха се от колата и навлязоха в притихналата гора. Ланс вървеше начело, Мери водеше Гърти за ръка. Напредваха бавно, но пък групичката над върхарите се придвижваше бързо — Елиът умело я водеше по най-прекия път към скрития предавател…
— Там! — посочи Ити и летящите велосипеди започнаха да се спускат. Приземиха се плавно, докоснаха леко тревата и се плъзнаха малко напред, докато спрат.
Ууул лиипъл, лиип — бръмчеше предавателят.
Щом Елиът приближи до него, над главата му внезапно блесна сноп ярка лавандуловосиня светлина. Той замръзна под него и погледна Ити. Чудовището пристъпи под светлината и двамата вдигнаха очи нагоре.