Над тях бе увиснал огромният кораб, целият облян в меко сияние. На Елиът му се стори, че от мрака е паднало невиждано елхово украшение! Той не можеше да откъсне поглед от прекрасния летателен апарат, опиянен от неговата величествена сила. Светлинката от сърцето на Ити сякаш бе запламтяла милион пъти по-ярко, превръщайки се в най-могъщата жива светлина, която човечеството е виждало. Загадките на кораба проникваха в Елиът, изпълваха цялото му същество с изумление и… обич и сякаш го разтваряха в нищото. Той се обърна към Ити…
Очите на древния пътешественик се бяха уголемили още повече, защото сега в тях се отразяваше силуетът на обичния кораб-майка, Кралицата на Млечния път. Около корпуса изящно закръжиха сигнални светлини и в тях Ити съзря космическия разум на най-развитата цивилизация. Той също погледна приятеля си, който му бе помогнал да се обади през необятните пространства.
— Благодаря ти, Елиът… — Гласът му отекваше силно, защото всяка нотка от него сега звучеше в хармония с полето на кораба, с вълните висша енергия, които той разпръсваше наоколо.
— Обещавам — каза Ити беззвучно пред блестящия люк — да не надничам повече в чужди прозорци.
Ала в този момент почувства и нечие друго присъствие — Мери навлизаше в сечището и той мълчаливо се вгледа в грациозното създание.
Дотича Гърти.
— Цветето ти, Ити — и му подаде саксията с мушкатото.
Той вдигна детето на ръце:
— Бъди добра…
Сенките в края на сечището се раздвижиха и в мрака задрънчаха ключове. Ити бързо остави Гърти. Обърна се към Елиът и хвана ръката му:
— Ела!
— Остани! — Отвърна Елиът.
Древният пътешественик прегърна момчето и почувства как го пронизва дълбока космическа самота, най-дълбоката, която беше усещал. Той докосна челото на приятеля си, от пръстите му затрептяха загадъчни вълни и освободиха момчето от наркозата на звездите.
— Аз ще бъда тук — прошепна той, а връхчето на пръста му проблесна към сърцето на Елиът.
Сетне бавно се изкачи по трапа. Потопи се в сиянието на величествената космическа перла и усети как милиони искри висш разум запламтяват в него, изтласкват земната самота от сърцето му и го изпълват с неземна любов.
Ити пристъпи в тази омайна светлина, стиснал в ръце своето мушкато.