— Защо?
— Защото така казах! — Тя се изправи, отметна смело глава назад и стисна прожектора. Ако беше някой сексманиак, тя също като патица щеше да предложи себе си за примамка.
Надяваше се поне тоя тип да не е чак толкова противен.
— Не, ти ще останеш тук, мамо — каза Майкъл, по-големият й син. — Ние ще проверим.
— Моля, не се отнасяйте толкова снизходително към мен, млади господине. — Но докато го изрече, друг дракон от подземната свита, малкият Грег, грабна един голям касапски нож.
— Веднага го остави — нареди Мери и ги смрази с поглед на Абсолютен властелин. Те обаче я избутаха, отвориха вратата и хукнаха навън.
Тя ги последва, подтичвайки подир Елиът.
— Какво точно видя?
— Там беше — той посочи към навеса за инструменти.
Мери насочи фенерчето си вътре, освети глинени съдове, торби с тор, мотики, лопати.
— Там няма нищо.
Гласът на Майкъл се чу откъм моравата:
— Пътната врата е отворена.
— Гледайте, гледайте тия следи! — извика Господарят на подземието, хукнал към вратата.
Пришълецът не разбираше нищо от техния рязък, объркан език, но ясно виждаше силуетите им от своето скривалище на пясъчния склон. Бяха пет деца и…
Кое беше това екзотично същество с тях?
Светлинката от сърцето му грейна отново и той бързо я покри.
Ловко се спусна по-ниско, за да види по-отблизо това стройно, грациозно създание, което придружаваше децата.
Тя нямаше нос като сплескано брюкселско зеле, нито тяло, подобно на торба с картофи, и все пак…
Той допълзя още по-близо…
— Хайде, забавлението свърши. Всички обратно вкъщи! Грег, дай ми тоя нож!
Звънките, отривисти срички на нейния език му бяха непонятни, но той усети, че тя е майка на тази свита.
А къде беше бащата, най-високият и най-силният?
Тя го изгони преди няколко години, съобщи му зеленият фасул.
— А, ето я и пицата — Грег се наведе и я вдигна от земята. — О, Елиът е стъпил отгоре й.
— Пица ли? Момчета, кой ви е разрешил да поръчвате пица?
Мери мина под лампата на входната врата и извънземното я разгледа от скривалището си, изоставило временно мисълта за бягство.
„Глупава светлина“, обърна се то към необикновения орган, който пак заблещука. „Тук те бива само… само за мигач на колата на пицарията.“
Мери ги прибра обратно вкъщи, доволна, че най-лошото се е разминало. Елиът пак си е фантазирал, това е всичко, само дето по челото на майка му се появиха още няколко бръчици на безпокойство. Явно нямаше смисъл да разтрошава малки дози валиум всяка вечер в яденето му. Момчето просто трябваше да премине този етап.
— Навън имаше нещо, мамо, кълна се!
— Някой обожател, а, Елиът? — подметна Тайлър.
— Няма такива, драги — отряза го Мери. Те обаче знаеха твърде много, защото я проследяваха при всяко излизане. Би могла само да се надява да не й се месят много-много, но си знаеше, че надеждата й ще е напразна. — А сега, време е всеки да си върви вкъщи!
— Ама още не сме изяли лицата!
— Как ще я ядете, когато Елиът е стъпил отгоре й! — възпротиви се Мери с отчаяния копнеж спокойствието в къщата й да се възстанови час по-скоро. Те, разбира се, не й обърнаха внимание и се нахвърлиха върху стъпканата пица, а тя се помъкна обратно към стълбата за втория етаж с чувството, че и нея са я стъпкали. Искаше й се да си легне, да си сложи билковите тампони на клепачите и да почне да брои игуани…
От горния край на стълбата тя се обърна и извика:
— Щом приключите с пицата, марш вкъщи, ясно ли е?
От Подземието се чу приглушен ропот.
Колко хубаво трябва да е било, когато децата от деветгодишни са тръгвали да работят във въглищните мини. Ала тия времена за жалост бяха отминали завинаги.
Залитайки, Мери влезе в стаята си и се строполи на леглото.
Типична вечер от веселия живот на една разведена жена…
Студени тръпки, стрес и… странстващи чудовища.
Тя си сложи тампоните за клепачи и обърна лице към тавана.
Стори й се, че нещо я наблюдава.
Сигурно беше от превъзбуденото й въображение.
Ако това проклето куче не спре да лае, ще го оставя до магистралата с бележка в устата.
Тя си пое дълбоко дъх и взе отново да брои своите гущери, а всеки от тях най-приятелски пълзеше към нея.
Играта „Подземия и дракони“ беше преместена крадешком в детската стая и всички, освен Елиът отново се заловиха за нея. Обиден, той се прибра в стаята си. Скоро потъна в сън, смущаван от странни видения — огромни ъгловати форми се разтваряха спираловидно пред него и образуваха тунели, водещи към…
… космоса. Той тичаше през тях, спиралата нямаше край, а пред него се разкриваха все нови и нови отвори.