— Моля, изслушайте ме внимателно, г-н Роурк. Налага се да обясня и да бъда разбран. Искам веднага да започна строежа на „Уайнънд Билдинг“. Искам да бъде най-високата сграда в града. Нека не обсъждаме дали моментът е подходящ, нито дали е разумно от икономическа гледна точка. Искам сградата да бъде построена. Ще бъде полезна — нали за вас това е важно. В нея ще се настанят „Клариън“ и всички офиси на „Уайнънд Ентърпрайзис“, които сега са пръснати из целия град. Останалите помещения ще бъдат дадени под наем. Все още имам достатъчно авторитет, за да уредя тези неща. Не бива да се опасявате, че ще издигнете здание, което няма да се използва. Ще ви изпратя писмено всички подробности и изисквания. Останалото ще решавате вие. Ще проектирате сградата, както намерите за добре. Всичко ще зависи от вашите решения, които аз няма да одобрявам. Ще поемете пълна отговорност и ще взимате всички решения. Така е записано в договора. Но искам да е ясно, че няма да се виждаме. Ще назнача агент, който ще ме представлява при уреждане на всякакви технически и финансови въпроси. Ще работите с него. Всички бъдещи разговори ще водите с него. Кажете му с кои строителни фирми предпочитате да работите. Ако решите, че е необходимо да се свържете с мен, ще се обръщате към моя агент. Не бива да очаквате, нито да се опитвате да се срещате с мен. Ако го сторите, ще получите отказ. Не искам да говоря с вас. Не искам повече да ви виждам. Ако сте готов да спазите тези условия, моля, прочетете договора и го подпишете.
Роурк взе писалка и подписа, без да погледне листовете.
— Не прочетохте договора — каза Уайнънд.
Роурк хвърли листовете на бюрото.
— Моля, подпишете и двете копия.
Роурк ги подписа.
— Благодаря — каза Уайнънд, подписа листовете и подаде един на Роурк. — Това е вашият екземпляр.
Роурк го прибра в джоба си.
— Не казах нищо за финансовия аспект. Публична тайна е, че така наречената империя на Уайнънд е мъртва. Тя е дееспособна и процъфтяваща в цялата страна, както винаги, с изключение на Ню Йорк. Ще се задържи до края на живота ми. Но краят й ще настъпи заедно с моя. Смятам да ликвидирам голяма част от нея. Затова вие няма да се ограничавате по отношение на разходите за проектирането на сградата. Давам ви пълна свобода да похарчите толкова, колкото сметнете за необходимо. Сградата ще живее много по-дълго от киностудията и таблоидите.
— Да, господин Уайнънд.
— Предполагам, че ще се стремите да построите икономически ефективна сграда от гледна точка на разходите за поддръжка. Няма нужда обаче да отчитате възвръщаемостта на първоначалната инвестиция. Няма да има на кого да се възвърне.
— Добре, господин Уайнънд.
— Ако се замислим как се развива светът и какво бедствие е надвиснало над него, може би начинанието ще ви се стори безсмислено. Времето на небостъргача отмина. Сега са на мода жилищните проекти. А след тях винаги настъпва пещерна епоха. Но вас не ви е страх да се изправите срещу целия свят. Това ще бъде последният небостъргач, построен в Ню Йорк. И е хубаво, че ще е така. Последното човешко творение на земята, преди човечеството да се самоунищожи.
— Човечеството няма да се самоунищожи, г-н Уайнънд. И не бива да мисли за унищожение. Поне докато създава такива неща.
— Какви?
— Като „Уайнънд Билдинг“.
— Това зависи от вас. Мъртвите неща, като „Банър“, са само финансов тор, който да ги подхрани. Такова е предназначението им.
Взе своето копие от договора, сгъна го и с точно премерено движение го сложи във вътрешния джоб на сакото си. Каза със същия равен глас:
— Преди време ви казах, че тази сграда трябва да стане паметник на моя живот. Сега няма на какво да бъде издигнат паметник. „Уайнънд Билдинг“ ще е такава, каквато я сътворите вие.
Изправи се, за да даде знак, че разговорът е приключил. Роурк стана и сведе глава за сбогом. Главата му остана сведена малко по-дълго, отколкото изисква официалният поклон.
Стигна до вратата и се обърна. Уайнънд стоеше неподвижен зад бюрото. Впериха погледи един в друг.
Уайнънд каза:
— Издигнете паметник на духа, който носите в себе си… и който някога се надявах, че нося и аз.
XX
В един пролетен ден, година и половина по-късно, Доминик се запъти към строежа на „Уайнънд Билдинг“.
Загледа се в небостъргачите. Издигаха се ненадейно, изникваха от контурите на ниските покриви. Извисяваха се някак стряскащо и внезапно, сякаш се бяха появили миг преди това, а тя долавяше устрема им едва в последния миг. Имаше чувството, че ако се обърне назад и ги погледне достатъчно бързо, ще види как растат нагоре.