— Мисля — заговорих бавно, — че бих могъл да изтърпя… още вино? Позволете ми. Че бих могъл да изтърпя приятеля ви в моя район. Да кажем, десет процента? От целия приход?
Очите му леко се разшириха; след това се усмихна.
— Десет процента, а? Не бях помислял за такова решение. — Усмихна се още по-широко и плесна по масата със свободната си ръка. — Много добре, Влад. Готово!
Кимнах и вдигнах чашата си за поздрав, после отпих.
— Чудесно. Ако това тръгне добре, няма причина да не можем да разширим експеримента, а?
— Абсолютно!
— Добре. Ще очаквам парите всяка неделя в два следобед. Знаеш къде ми е кантората, нали?
Той кимна.
— Хубаво. Естествено ще разчитам на точното ти счетоводство.
— Благодаря.
Вдигнах чашата си.
— За дългото и взаимноизгодно партньорство.
Той вдигна своята. Ръбовете се докоснаха и последва звънливият звук на качествен кристал. Зачудих се за миг кой от двама ни щеше да е мъртъв след година. Отпих от сухото гъсто вино и се насладих на вкуса му.
Пъхнах се зад бюрото и се сринах в стола.
„Крейгар, докарай си задника тук“.
„Идвам, шефе“.
— Темек.
— Да, шефе?
— Намери Нарвейн, Светулката, Върн и Мираф’н. Искам ги да са тук преди пет минути.
— Няма ме. — Телепортира се навън като светкавица.
— Варг, двама от тях ми трябват за охрана. Кои?
— Върн и Мираф’н.
— Добре. Къде по дяволите е… а! Крейгар, иди поговори с Патрула на кучките. Искам телепортна преграда около цялата сграда. Добра.
— Двупосочна ли?
— Не. Само да не пуска хора да влизат.
— Окей. Какво става?
— Какво мислиш, че става, по дяволите?
— О! Кога?
— Може да ни оставят до свършек.
— Два дни?
— Може би.
— Влад, що ги правиш тези неща?
— Тръгвай.
Отвя се.
Скоро Темек се върна със Светулката. Не знам истинското име на Светулката какво е, но имаше светли, блестящи сини очи и много си обичаше боздугана с дългата дръжка. Беше кротък, почти добродушен тип, но тръгнеше ли с тоя боздуган срещу някой клиент, очите му светваха като на фанатик от дома Йорич и клиентът обикновено решаваше, че да, май ще трябва да намери парите отнякъде.
Имам чувството, че може би ви създавам впечатлението, че ако ви заема пари и не ми ги върнете до трийсет секунди след уречения срок, през прозорците ще ви наскачат шейсет и пет главорези. Няма такова нещо. Ако действахме така, наемният или щатният мускул щеше да ни струва по-скъпо от прихода. Особено след като това щеше да отблъсква всички потенциални клиенти.
Да ви дам един пример. Месец и половина преди тази история — мисля, че осем недели бяха — един от кредиторите ми дойде и ми обясни, че някакъв си му дължал петдесет златни и не можел да ги върне. Кредиторът ми искаше да го остави да мине, но дали ще имам нещо против?
— Какво плаща?
— Пет плюс един — отвърна той, тоест пет златни на неделя главница и един лихва, докато се изплати.
— Първо плащане?
— Не. Събрал е четири и само лихвата за три недели.
— Какво е станало с него?
— Държи шивашки дюкян и кинкалерия на Солом. Искаше да опита нова линия и за правата му трябваха точно петдесет. Линията…
— Знам, още не е тръгнала. Колко му струва бизнесът?
— Към триста, може би.
— Добре — казах му. — Дай му шест недели гратис. Кажи му, че ако след това не може да почне поне с лихвата, си получава нов партньор, докато не изплати.
Тъй че виждате, изобщо не сме чак толкова лоши. Ако някой наистина е загазил и се мъчи да си плати, ще работим с него. Искаме бизнесът му да започне отново и не печелим и един меден петак, наранявайки хората. Но все ще се намерят смешници, които ще си въобразят, че това не може да се случи точно на тях, или самохвалковци, които държат да покажат колко са печени, или улични „правораздавачи“, дето дрънкат как щели да се обърнат към Империята. Ей от такива гълтах пари — и то доста — повече от три години.
Нарвейн, който пристигна само няколко минути след Темек и Светулката, беше специалист. Беше един от малкото магьосници, дето бачкаше откъм нашата страна на джерег, щото повечето магьосници на джерег са жени и стоят в Лявата ръка. Беше кротък тип, самовглъбен и чертите му смътно напомняха за дома Дракон: тънко лице и високи скули, дълъг прав нос и много тъмни очи и коса. Викахме го, когато се наложеше да се смъкнат защитните магии на някой, или за ясновидство, в което бих го сравнил с най-добрия чародей на дзур, когото съм познавал, и дори на повечето от атира.
Тримата се облегнаха на стената. Темек беше сгънал ръце на гърдите си, подсвирваше си фалшиво „Щом чуя за теб“ и зяпаше в тавана; Нарвейн зяпаше в пода, стиснал ръце пред себе си; Светулката се озърташе, сякаш искаше да се увери доколко е защитимо мястото. Варг стоеше настрана от стената, неподвижен и оцъклен, нещо средно между статуя и зареден експлозив.