Крейгар се появи тъкмо когато тишината взе да става неприятна и обяви:
— Първият час следобед, утре.
— Окей.
Върн и Мираф’н влязоха заедно. Вече бяха екип, когато Уелок ги нае, и си останаха екип, когато заработиха за мен. Доколкото знаех, никой от двамата не беше вършил „работа“, но имаха много добро реноме. Върн напомняше за атира — имаше светли синьо-сиви очи и винаги приличаше на току-що надрусал се с мозъчен алтернант. Застанал прав, леко се полюшваше насам-натам като старо дърво, с увиснали надолу като клони ръце. Косата му беше светла и рошава, имаше навика да погледне човек с леко килната на една страна глава и с една сънена полуусмивка в ъгъла на устата, от която те полазват ледени тръпки по гръбнака.
Мираф’н беше грамаден. Беше висок над осем стъпки и пред него дори Мороулан изглеждаше нисък. За разлика от повечето драгари, имаше мускули, които човек определено може да забележи. Понякога имаше навика да се прави на глупак — с широка, тъпа усмивка ще си избере някого, когото иска да подплаши, и ще каже на Върн:
— Бас, че тоя мога да го хвърля по-далече от предишния. К’во залагаш?
Пък Върн ще пусне:
— Остави го човека на мира, брато. Той само се майтапеше, че щял да свидетелства срещу нашия приятел. Нали бе?
И онзи обикновено се съгласяваше, че да, било е само шега, и с лош вкус при това, и ужасно съжалява, че е ядосал двамата господа…
— Мелестав! Веднага ела тук и затвори вратата.
Той влезе и я тръшна. Вдигнах крака на бюрото и огледах цялата пасмина.
— Господа. Скоро ще ни ударят. С повече късмет, имаме два дни да се подготвим. Считано от този момент, никой от вас не излиза навън сам. Всички сме на мушката, така че свиквайте. Всеки от вас ще получи заповеди от мен какво точно да прави, но засега искам само да ви уведомя, че нещата започват. Знаете как е — излизате само по двама, стоите си вкъщи колкото може повече: обичайното. И ако някой получи оферти от другата страна, искам да го чуя. Не е само заради мен, но ако ги издадете, ставате още по̀ на мушката и искам да го имам предвид. И между другото, ако не ги издадете, ставате много, много повече на мушка. Не го забравяйте: никой от вас не може да се гъбарка с мен, господа; ще го унищожа.
Изгледах ги и добавих:
— Някакви въпроси?
Последва миг тишина. После Темек попита:
— Той какво има?
— Хубав въпрос. Защо не отидете с Нарвейн да разберете и да ми кажете?
— Знаех си, че не трябваше да си отварям устата — тъжно измърмори той.
— Ах, да — провлякох. — Още нещо… заплатите ви току-що се удвоиха. Но за да ви плащам, ще ни трябва приход. А за да имаме приход, местата трябва да си ги държим отворени. Ларис може да удари по вас, може да удари по мен или да удари по бизнеса ми. Обзалагам се, че ще е по трите. Други въпроси?
Нямаше.
— Окей — продължих. — Още нещо, последно: считано от този момент, предлагам пет хиляди злато за главата на Ларис. Смятам, че на всеки от вас ще му дойдат добре. Не очаквам, че ще могат да се вземат лесно, и не искам някой от вас да предприеме нещо глупаво и да се убие от алчност, но ако ви се отвори шанс, няма нужда да се колебаете. Върн и Мираф’н, оставате в кантората. За всички останали — разбрахме се. Действай.
Изнизаха се и останах сам с Крейгар.
— Шефе, я кажи…
— Какво има, Крейгар?
— А бе, онова за удвояването на заплатите отнася ли се…
— Не.
Той въздъхна.
— Така си и мислех. Все едно, планът какъв е?
— Първо, намери ми още четирима катили. До утре по това време. Второ, ще видим какво можем да разберем за прихода на Ларис и да измислим как можем да го ужилим.
— Окей. Можем ли да си позволим още на щат?
— Можем — за известно време. Ако работите се проточат, ще трябва да измислим нещо друго.
— Мислиш ли, че ще ни остави два дни?
— Не знам. Може и да…
Мелестав стоеше на вратата.
— Получих съобщение, шефе. Неприятност. Дупката на Нийлар.
— Каква неприятност?
— Не знам точно. Получих само част — човекът молеше за помощ и после го удариха.
Станах и излязох от кантората, като подбрах със себе си Върн и Мираф’н.
— Шефе — викна ми Крейгар, — сигурен ли си, че трябва да излезеш? Прилича ми на…
— Знам. Хайде. Пази ме откъм гърба и си дръж очите отворени.
— Окей.
„Лойош, стой нащрек“.
„Винаги съм нащрек, шефе“.
4.