Выбрать главу

Крейгар сви рамене.

— Стига да се измъкнем.

— Да.

— Мислиш ли, че можеш сам да му излезеш, шефе?

— Може би — признах. — Стига да има време. За това обаче трябва да изчакам, докато получа донесенията. И ще отнеме поне една неделя, може би три, докато го подготвя.

Крейгар кимна.

— Междувременно ще трябва да печелим.

Премислих няколко неща.

— Е, добре. Има нещо, което може да свърши работа с набирането на пари. Исках да го държа в резерв, но изглежда, няма да мога.

— И какво е то, шефе?

Поклатих глава.

— Ти дръж нещата тук. Ако възникне тревога, свържи се с мен.

— Разбрано.

Отворих долното ляво чекмедже на бюрото си, порових в него и извадих една много полезна омагьосана кама. Надрасках груб кръг на пода и направих няколко знака в него. После пристъпих в средата.

— Що ги правиш всички тия рисунки, шефе? Няма нужда да…

— Помага, Крейгар. До скоро.

Привлякох връзката си с Глобуса, озовах се насред двора на замъка на Мороулан и ми прилоша. Избягвах да поглеждам надолу, защото гледката на земята на една миля под мен изобщо нямаше да помогне. Зяпнах точно към грамадната двойна порта, на около четиридесет крачки от мен, докато чувството, че всеки момент ще повърна, не позаглъхна.

Отидох до портата. Вървенето по двора на Мороулан е все едно, че стъпваш по шисти, само дето ботушите ти не издават никакъв звук, което отначало е притесняващо, докато не му свикнеш. Когато се озовах на около пет крачки, крилата се разтвориха широко и пред мен се възправи лейди Тилдра, с топла усмивка на лицето.

— Лорд Талтош — посрещна ме тя, — за нас е истинско удоволствие да ви видим, както винаги. Надявам се, че този път ще поостанете при нас поне за няколко дни. Толкова рядко ви виждаме.

Поклоних й се.

— Благодаря ви, лейди. Боя се, че ще е за кратко. Къде мога да намеря Мороулан?

— Лорд Мороулан е в библиотеката си, милорд. Убедена съм, че ще се зарадва да ви види, като всички останали тук.

— Благодаря. Сам ще се оправя.

— Както желаете, милорд.

С нея винаги беше така. И при това те кара да му повярваш на всичко това.

Както ми каза, намерих Мороулан в библиотеката. Седеше с разтворена на масата пред него книга и държеше стъклена тръбичка, висяща на конец над черна свещ. Като чу, че влизам, вдигна глава и остави тръбичката.

— Това е вещерство — казах му. — Зарежи. Източняците правят вещерство; драгарите правят магьосничество. — Подуших въздуха. — Освен това използваш босилек. Трябва да се използва розмарин.

— Аз бях завършен вещер триста години преди да се родиш, Влад.

Изсумтях.

— Все пак трябва да използваш розмарин.

— Текстът не го уточнява. Беше много лошо изгорял.

Кимнах.

— Къде се опитваше да погледнеш?

— Зад ъгъла. Просто експеримент. Но седни, моля те. С какво мога да ти помогна?

Седнах в едно обемисто кресло, обшито с черна кожа. Намерих къс хартия и перо на масата до него. Взех ги и започнах да пиша. През това време Лойош прелетя на рамото на Мороулан и той послушно го почеса по главата. Лойош го прие милостиво и се върна. Подадох листчето на Мороулан и той го погледна.

— Три имена. Не познавам нито един от тези хора.

— Всички са джереги — казах. — Крейгар трябва да може да те свърже с всеки от тях.

— Защо?

— И тримата са добри в сигурността.

— Искаш да ти наема помощник ли?

— Не точно. Може да поискаш да избереш някой от тях, след като престана да бъда на разположение.

— Очакваш, че няма да си на разположение?

— Образно казано. Очаквам да съм мъртъв.

Очите му се присвиха.

— Какво?

— По-ясно не мога да го кажа. Очаквам скоро да съм мъртъв.

— Защо?

— По-слабият съм. Един точи зъби за района ми, а аз не смятам да му го давам. Мисля, че ще може да ме спипа, а това значи, че ще съм мъртъв.

Мороулан ме изгледа.

— Защо смяташ, че ще може да те „спипа“?

— Има повече ресурси от мен.

— „Ресурси“?

— Пари.

— О! Осветли ме, моля те, Влад. Колко пари отиват за нещо такова?

— А? Ммм. Бих казал, около пет хиляди злато… всяка неделя, докато продължи.

— Разбирам. И колко може да продължи?

— А, три-четири месеца обикновено. Понякога шест. Девет месеца са дълъг срок, а година е прекалено.

— Разбирам. Предполагам, че тази визита не е заобиколен път за набиране на фондове.