Ние ускорихме, лъкатушейки между планините. Две черни знамена изплющяха до нас на една отбивка. Чух пукане, стрелба. Може би беше израелската армия или биещи се помежду си палестински групировки.
После всички светлини изчезнаха и пътят започна да се вие през пусти, покрити с камъни хълмове, които се виждаха като сиви сенки отвъд фаровете ни. Десет минути по-късно се отбихме от главния път. Отклонението, по което поехме, не беше осветено и нямаше никакви табели.
След малко редицата от тънки дръвчета отдясно постепенно изчезна, както и едно пасище с изпокъсана мрежеста ограда от едната страна. След като пътувахме около минута по неравната настилка, осветена от фаровете ни, свихме по друг страничен път.
Ариел изгаси напълно светлините на колата. Карахме бавно напред, нагаждайки очите си към близката тъмнина. Единствената светлина в колата беше бледото синкаво блещукане от един джипиес до коленете на Ариел. Той настрои уреда и блещукането почти изчезна.
Отдясно и отляво виждах единствено очертанията на скали наблизо и планински хребети, издигащи се отвъд. От време на време до колата различавах храсти, подобни на бодливи топки, и някое недорасло дърво. Всичко изглеждаше изсъхнало. След минута Ариел увеличи скоростта. Очите му явно бяха привикнали към тъмнината, макар че все още пътувахме с около петнадесет километра в час.
Скоро, след като и моето зрение се приспособи, видях, че караме по път с еднолентова широчина и че гумите ни вдигат прахоляк след нас.
Имаше някаква миризма във въздуха, смесица от нещо като канела и нещо мъртво. Колата спря на един кръстопът.
— Този джипиес е пълен боклук — отбеляза Ариел.
— Далече ли сме от мястото, където е засечен сигналът? — попита Марк.
— Не, не, някъде тук беше, в радиус от стотина метра. По-точно не мога да го определя. — Ариел се наведе, нагласи джипиеса, докато синкавата светлина се появи за кратко и отново изчезна.
— Да хвърлим един поглед наоколо — подканих ги аз.
— Имате ли фенерчета?
— Няма нужда да обявяваме, че сме тук — изтъкна Ариел. — И няма да се бавим. Търсим само кола или трупове. Имам три чифта очила за нощно виждане. Те улавят и източници на топлина.
— Имаме ли подкрепление? — попитах.
Обърнах се да видя дали някакви коли ни следваха. Нямаше.
Марк ме погледна.
— Ще има подкрепление само ако го извикаме. Ще трябва да замесим и палестинската полиция, ако предприемем голямо претърсване в района. Но това ще отнеме много време. Палестинците съдействат при случаи с изчезнали, но ще отнеме часове да се събудят правилните хора и да се обясни всичко. Не можем да чакаме.
— Трябваше да го оставим в хотела — намеси се Ариел. — Задава прекалено много въпроси.
— Не, той е полезен. Ще е добре да е с нас, ако се появят палестинските власти. — Марк отвори вратата си.
— Казах ти да не се тревожиш за тях — заяви Ариел.
— А аз ти казах какво мисля за становището ти — отговори Марк.
Излязох и заобиколих колата. Виждах храсти, очертанията на скали, черни хълмове.
Ариел отвори багажника и извади три комплекта очила за нощно виждане. Те имаха един голям изпъкнал напред окуляр и два окуляра зад него за очите. От дясната им страна имаше също голям кръгъл винт за настройване. Бяха по-леки, отколкото изглеждаха.
— Гледай добре да ги затегнеш — инструктира ме Ариел. — И не ги губи.
Тримата сигурно заприличахме на извънземни, след като ги сложихме.
— Няма да се отдалечаваме — продължи с напътствията Ариел. — Ще огледаме напред, на разстояние от около петдесет метра между всеки от четирите пътя. Това е просто неофициална проверка, за да видим дали има някакво доказателство, че приятелката ти е тук. Ще търсим някакви изоставени източници на топлина.
Разбрах, че иска да каже някакви тела.
Настоях да тръгваме, да приключим с това:
— Защо чакаме? Да започваме.
Поех сред камъните. Виждах ги ясно, както и дърветата и храстите като зелени сенки пред мен. От време на време забелязвах да прехвърча нещо, което можеше да бъде гигантски молец или прилеп. Центърът на прехвърчащия обект бе в оранжев оттенък заради излъчваната топлина.
— Има ли някакви къщи наоколо? — попитах, щом Ариел се приближи към мен. Лицето му също беше оранжево, както и дрехите му.
— Наблизо е имало селище, ала е било сринато до основи. Трябва да намерим основите.