— Жалко — рекох. — Трябва спешно да разговарям с него.
— Може и да ти помогна… Ще ти звънна след няколко минути. В кой хотел си отседнал?
Казах й. Настроението ми се повдигна. Бях успял. Връзките ми щяха да ме отведат до Шимон Маркус.
След това с Изабел закусихме в дълга трапезария с висок таван. Вътре имаше групи, говорещи на френски, полски и испански — все поклонници, дошли да посетят своя Свещен град.
Закуската — селекция от сирена, бъркани яйца, маслини, конфитюри и мек хляб — би задоволила всеки вкус.
Един от сервитьорите, усмихнат мъж с черна коса, дойде до масата ни с безжичен телефон в ръка, докато ние привършвахме.
— Търсят доктор Раян — каза той.
Кимнах. Никога не използвах титлата си публично, но Тали явно я бе споменала, когато се е обадила на рецепцията. Поех телефона.
— Ало.
— Ще бъда в хотела ти след един час. Бъди готов — изрече делово Тали.
Дружелюбността й се бе изпарила, заменена от ясно доловима строгост. Вероятно така се отнасяше с най-разхайтените си студенти, дръзнали да пречат по време на лекциите й.
Линията прекъсна.
— Тя идва насам — обявих.
След един час с Изабел бяхме във фоайето на хотела. Излязох навън, за да проверя дали Тали не идва. Беше хладно, но велуреното ми сако ме топлеше. Не след дълго пак влязох вътре.
Час и половина по-късно все още чакахме.
После стана почти единадесет часът. Обадих се в Еврейския университет. Отговори някаква служителка. Тя провери, след което ми каза, че доктор Тали е излязла от сградата.
До 11.30 часа вече здравата се бях ядосал. Редувахме се да се качваме до стаята ни. Само бог знаеше какво се е случило с Тали. Да не би да не бях разбрал добре кога е срещата ни? Не, не беше възможно. Дори помолих персонала на хотела да намерят номера на човека, който ми се бе обадил. Не можеха.
За да запълня времето си, проверих главните болници в Йерусалим и посетих сайтовете им на телефона си, използвайки безжичната връзка във фоайето. Смятах да им се обадя и да ги попитам дали са приемали доктор Сюзън Хънтър. Записах си телефонните им номера и тъкмо се канех да започна да звъня, когато Тали се появи през въртящата се входна врата. Косата й бе в безпорядък.
Тя се приближи към нас с мрачно изражение. Не беше същият човек, когото си спомнях от предишната ни среща. Онази Тали се смееше много, сръчкваше ме шеговито и изпълваше с енергията си всяко помещение, в което се намираше. Сега нямаше и помен от онова нейно поведение…
След като се поздравихме кратко, тя каза:
— Да тръгваме. — И ни направи знак да поемем с нея.
— Нали обеща, че ще дойдеш след час? — напомних й аз, опитвайки се да не звуча твърде раздразнен. Не мисля, че успях.
— Искаш ли помощта ми или не? — Лицето й беше поруменяло, сякаш бе тичала насам.
— Къде отиваме? — Изабел играеше ролята на невъзмутимата приятелка. Усмихваше се сладко.
— В Еврейския университет. Шимон Маркус е там и ви очаква.
— Да побързаме тогава — казах.
Отне ни само двадесет минути да стигнем до двора на Еврейския университет на Йерусалим. Той бе разположен на билото на един хълм, малко на запад от центъра на града. Сградите представляваха съвременни панелни блокове, в които се помещаваха учебните зали и администрацията. Между тях имаше изсъхнала трева, високи и тънки кипариси, ниски борчета и тук-там някоя палма.
Тали обясни, че по обяд Шимон Маркус провежда симпозиум за дипломантите си в една от учебните лаборатории.
Тя ни закара дотам с бледосин очукан стар мерцедес. Извини се за вида на колата, като ни се оплака колко лошо платени са академиците в Израел и колко високи били данъците им в последно време.
Минахме покрай табела за учебна лаборатория „Манчестър“. Пред следващата сграда се мотаеха групички от студенти. Тали отиде при най-близката от тях и заговори един младеж. Ние чакахме на няколко метра разстояние до една бетонна пейка. Тя се върна при нас след минутка.
Вдигна ръцете притеснено:
— Шимон не е тук. Казват, че не е в негов стил да закъснява. На никого не е пратил дори съобщение. — Тя присви очи. — Говорих с него точно преди да се срещна с вас. Обеща ми, че ще е тук — въздъхна. — Сигурно е станало нещо. — Погледна ме обвинително.