Тогава нещо изсъска.
Изсъска още веднъж.
Марк реагира пръв. Огледа се.
Куршумът го уцели в тила.
Черепът му избухна в порой от лепкава сива смес, кръв и остри костици.
Част от тази смес опръска лицето ми.
Стоях като вкаменен, не можех да проумея какво става. Беше се случило нещо, което бе повече като сън, отколкото реалност. Секундите се забавиха.
Последва ново съскане, съвсем близо до мен.
— Наведи се — извика Зина.
Тя вече бе на земята, притиснала се в пръстта. Ариел се надигна, поглеждайки в другата посока към тъмнината. Якето му бе изпръскано с парченца от мозъка на Марк.
Кръвта бучеше в ушите ми.
После един куршум уцели Ариел, при което под рамото му разцъфна голяма червена дупка. Той се стовари напред почти без да издаде звук. Никой не можеше да оцелее след такова нещо.
Наблизо проехтяха изстрели. Чух трополене от бягащи нозе. Последваха още две изсвистявания. Този път долетяха по-отдалеч. Огледах се наоколо, бавно обръщайки глава. Не виждах кой стреля.
Отекна вик. Жената, която ни бе наглеждала, хукна в тъмнината с насочена напред пушка. Викът бе прекъснат след няколко секунди. Чух тупване, когато тялото й се стовари на земята.
Бях залегнал с ръце до лицето си. Надигнах леко глава и се огледах, надявайки се горещо, че няма да ми е за последно.
Всеки мускул в тялото ми бе напрегнат.
Един палестинец, който бе стоял наблизо, побягна приведен, на подскоци, в същата посока като жената. Поредният свистящ изстрел го запрати назад и той падна. Тялото му потръпна няколко пъти и застина.
Сърцето ми заби по-бързо. Устата ми бе пресъхнала. Запълзях много бавно, само няколко сантиметра напред. Усещах мириса на пръст и кръв. Достигнах ръката на Марк.
Бях го видял да помръдва няколко пъти, след като падна. Дали беше жив?
Отекнаха още няколко единични изстрела някъде отляво. След това към безчувственото небе се понесе стон, последван от пореден залп от изстрели. Звукът от всеки куршум ме караше да потръпвам.
Нечий писък се разнесе оглушително наоколо.
И тогава стрелбата спря. Настана тишина. Чувах собственото си дишане.
Огледах се. Не видях никого. Стрелецът или беше убил всички, или ги бе прогонил в мрака.
Потърсих с очи някакво оръжие. Нямаше нищо наблизо.
Стрелецът сигурно се готвеше да дойде да види резултата от свършената работа. Но дали ставаше въпрос за вражеска палестинска групировка, или ни бе нападнал някой бедуин, или беше злият мъж от църквата?
— Пак ли си ти? — каза един глас над мен. Разпознах го. — Май сте приятели със смъртта…
Бързо обърнах глава.
Той стоеше над мен. Как го бе направил, по дяволите? Приличаше на призрак.
Стана ми студено, после горещо. Изведнъж ме обзе странно спокойствие. Вторачих се в него, преценявайки шансовете си. Той държеше автоматичен пистолет. Лицето му бе подуто, насинено, цялото жълто и лилаво от едната страна. Тогава си спомних как го бях удрял и душил…
— Не ставай! — извика с насечен акцент и насочи оръжието си в лицето ми. — Или ще загинеш като всички други.
Зина бе коленичила. Не помръдна, когато той тръгна бързо към нея. Той не ме изпускаше от очи, насочил пистолета си към мен. Тя изглеждаше готова да хукне.
Мъжът се отдръпна и премести оръжието в лявата си ръка. В същия миг издърпа от колана си с дясната сребърен пистолет.
Сега той се намираше на около три метра от Зина. В този момент тя бе с гръб към него. Успя да се извърне и да го погледне в очите.
Помислих си да стана и да хукна към него. Може би щях да успея да му отвлека вниманието, за да може Зина да избяга.
Той я приближи.
— Предателка — каза.
Пистолетът в дясната му ръка изтрещя. От гърдите й бликна кръв.
— Не! — извиках и понечих да се изправя, обзет от гняв.
Няколко куршума се забиха в пръстта пред мен.
Зарових лице в праха.
Щях да умра.
Дори вече смятах, че съм мъртъв, виждайки какво бе направил той със Зина, Марк и Ариел. Железният мирис на кръв заседна в гърлото ми. Имах пръски от кръв по лицето си, усещах вкуса й по устните си. Земята сякаш се беше сгорещила под дланите ми…
Кръвта бликаше от Зина и зловещо попиваше в пръстта.
Той тръгна към мен.