— Бяхме — отвърна Хенри. — Докато тази проклета буря не изкара от строя проследяващата ни система. Опитвам се да я възстановя онлайн. Дай пак да погледна.
Той се обърна отново към екрана си.
— Мамка му! — рече.
59
Събудих се стреснато от плисването на вода в лицето ми. От изгарящото усещане в гърлото ми се догади. Опитах да се надигна. Не успях.
Имаше дим навсякъде около мен. Кожата ми пареше от горещина. Вкус на изгорели дърва изпълваше устата ми. Нещо се врязваше в гърдите ми, в разпънатите ми ръце, докато се опитвах да се изправя. Обърнах глава.
Разбрах какво е направил той.
Бях завързан върху дървената каруца. От всички страни на каруцата се издигаше дим. Той я бе избутал върху огъня. Тя щеше да изгори през следващите няколко минути и аз щях да изгоря в нея.
Болката от горещината, проникваща през дървото, караше тялото ми да се гърчи. Димът влизаше в белите ми дробове и се виеше демонично над мен.
Лежах върху легло от болка. Не ми оставаше никакъв шанс. Щом дървото тръгнеше да гори, щях да се опека.
Дочух смях.
Опитах се пак да се изправя, да освободя ръцете и краката си. Нямаше смисъл. Той ме бе овързал с тел. Можех само да извивам гърба си далеч от нагорещеното дърво, да отмествам коленете си от него.
Чух глас:
— Ще умреш бавно, Шон Раян. А когато се опечеш добре, ще те нарежа…
— Върви в ада! — извиках. — Нали оттам си дошъл. — Закашлях се. Нямаше да крещя от болка, да му доставя това удоволствие.
— Не съм от ада — изсмя се копелето. — Вашият единствен истински бог гори онези, които са го разгневили.
Болката ме обгърна.
Изведнъж изпитах нужда да уринирам. Оставих водата да излезе. Не исках да заври в мен. Облак от киселинен дим се издигна около мен.
— Скоро дробовете ти ще се втечнят — продължи гласът. — Ще ги изкашляш, преди да умреш. Не можеш да бъдеш спасен. Не биваше да се намесваш.
Гърдите ме боляха, усещах ги свити, сякаш предсказанието му започваше да се изпълнява. Болката в китките ми беше разяждаща. Аз ги заизвивах. Те бяха вързани под странен ъгъл и ме боляха мъчително. Но нямах избор. Трябваше да изпробвам доколко мога да ги мърдам.
И въпреки това не крещях.
Опитах се да се разтреса, да помръдна каруцата под мен, но само забих по-дълбоко жиците в кожата си. А те се нагорещяваха все повече, пренасяйки горещината отдолу от каруцата, сякаш провеждаха електричество. И въпреки това не крещях.
Но в онзи момент разбрах, че надеждата си е отишла.
Времето се забави.
Всяко усещане бе завладяно от пукането, гъстия дим, въглеродния му вкус, надигащите се вълни от горещина върху кожата ми, ужасното прозрение, че след минути ще умра.
Затворих очи. Може и да бъда мъртъв, но Изабел все още имаше шанс. Може би смъртта ми щеше да й помогне да се спаси, да даде време на палестинците да дойдат и да заловят този изрод.
Това бе малка надежда, докато топлината се издигаше около мен. И поне подигравателният му глас не се чуваше.
И тогава навсякъде около мен прозвуча разтърсващо свистене.
Димът се проясни за една чудесна секунда и мощен вятър задуха красив, чуден студен въздух към кожата ми, сякаш някой ангел размахваше криле над мен.
Дали това бе номер на съзнанието ми?
Дали означаваше наближаването на смъртта?
Не беше. Проехтяха викове. Кашлях, докато димът се въртеше яростно. И тогава почувствах, че се мърдам.
Бях извън огъня, усещах да пипат китките и глезените ми и някой крещеше нещо на иврит в ухото ми.
Разпознах една дума. „Лекар!“.
Все още кашлях, когато ме свалиха от каруцата. Очаквах половината ми кожа да остане по дървото, но освен че дрехите ми бяха опърлени по целия ми гръб и ръцете ми бяха червени и възпалени от изгарянията, имах късмет.
Всяка част от тялото ми бе станала кафява от дима или розова от горещината и на места сбръчкана и възпалена, ала бях жив…
Израелският хеликоптер на въздушната отбрана се бе спуснал над бивака и бе разнесъл огъня и дима под мен.
Бях изправен пред горящата порта на смъртта и тя се бе отворила да ме отнесе, но все още бях тук.