Аз също я изгледах. Ако го беше сполетяло нещастие, тя не можеше да обвинява мен за това. Докато пътувахме насам, й бях разказал за трагедията с изгарянето на Макс Кайзер и за изчезването на Сюзън Хънтър. Започвах да съжалявам, че изобщо съм споменал за тези неща…
— Един от студентите отиде да го потърси. Не знам какво да правя… — завайка се тя. Махна с ръка, после се отпусна тежко върху пейката.
Изтрополяха няколко капки дъжд, които внезапно преминаха в порой. Ние се затичахме.
Тали бе паркирала колата си в подземен паркинг близо до спортния център. Щом влязохме вътре, отърсихме мокрите си дрехи и се запътихме към долното ниво. Когато завихме зад един ъгъл, чух глас, който ме повика по име.
Обърнах се.
Към мен вървеше момиче със сериозно изражение и дълга до раменете къдрава черна коса. Беше облечена с розова, накапана от дъжда тениска и бледосини джинси. Тя ми помаха, сякаш ме познаваше. Изабел се намираше на няколко крачки пред мен. Тали вървеше още по-напред и тъкмо се канеше да поеме към следващото ниво, където беше колата ни.
— Доста път си изминал дотук — отбеляза момичето.
— Така е.
— Не ме ли помниш?
— Кога сме се запознали? — Спомнях си я бегло, може би от ранните ми години в Оксфорд. В началото, когато основахме института, през него бяха преминали доста стажанти.
Тя леко наклони глава на една страна и погледна към Изабел, която беше спряла пред нас.
— Здравей — поздрави тя приятелски.
Чухме как Тали запали колата на долното ниво. Ръмжащият шум от двигателя изпълни въздуха.
Момичето стоеше, сякаш очаквайки от мен да си спомня нещо друго за нея.
— Трябва да вървя — каза тя, обърна се и бързо се отправи към изхода.
— Какво беше това? — зачуди се Изабел.
Вдигнах рамене.
— Мисля, че я познавам от Оксфорд.
Почувствах, че е трябвало да тръгна след нея.
— Не я ли помниш? — продължи да любопитства Изабел.
— Много студенти идваха да карат стажа си в института. Някои от тях изпращаха дълги умоляващи имейли. Спрях да ги чета. Сега Бересфорд-Елис прави всичко това. Може би се е надявала да получи работа.
Колата на Тали беше точно зад нас. Тя изсвири с клаксона и ние се качихме.
Докато напускахме района на университета, аз се оглеждах за момичето, но не я видях. Телефонът на Тали иззвъня. Тя спря, за да отговори. Бяхме паркирали на опасно място — наполовина блокирахме един страничен път, който отвеждаше обратно до университета.
След няколко секунди разбрах с кого разговаря. С Шимон Маркус.
Тали говореше на иврит, гледаше ни и жестикулираше. После замлъкна. Слушаше.
— Не помниш ли това момиче? — отново попита Изабел, шепнейки.
— В онези години организирахме парти всеки май месец, преди стажантите да си заминат. Обикновено наемахме стая в хотел „Рандолф“ в Оксфорд. Гуляехме по цяла нощ. Последния път ни помолиха да напуснем. Някой беше грабнал един пожарогасител и беше опръскал стълбището. Беше кошмар…
Изабел поклати глава с насмешлив укор.
— Нищо чудно, че не помниш момичето…
Този инцидент беше истинската причина, поради която прекратихме купоните със стажанти. Успокоихме нещата след първите си години на успех. Имахме късмет, че никой не бе пратил на медиите снимки на пяната по стълбите и на търкалящите се в нея преподаватели и студенти. Същата година кандидатствахме за субсидии за нови проучвания и някоя снимка на размятащ пожарогасител учен нямаше да е добра реклама.
Тали говореше бързо по телефона. Звучеше ядосано. После пак се заслуша.
— Какво беше мнението на Айрийн за тези купони? — зачуди се Изабел.
— Харесваха й — отвърнах. — Но това беше преди десет години.
Изабел извърна поглед.
По-рано ми бе споделила, че нейно старо гадже се е напивало до несвяст. Бяха скъсали, когато станало ясно, че той няма да се откаже от навика си.
Тя беше много по-различна от Айрийн, с която обичахме от време на време да се напиваме. Но това беше преди тя да загине.
След това скръбта ми бе отнела всякакво желание да посягам към бутилката. Алкохолът връщаше твърде много спомени…
Тали приключи с разговора си и потегли с пълна скорост.
— Какво каза той? — попитах.
— Разбрахме се да се срещнем след половин час в едно кафене.
— Какво се е случило с него?