— Слизай. Колата ти е ей там. Нали дотук искаше да дойдеш?
Смъкнах се от коня. Мускулите на краката му трепереха.
Ездачът се огледа наоколо. Конят му явно също бе усетил нещо и риеше с копита.
Тогава до нас се появиха още трима ездачи. Двама носеха бели арабски кърпи на главите си. Сега небето бе по-тъмно, бяха се спуснали гъсти облаци. Ниската луна блестеше от юг, където небето беше чисто. Пред нас се простираха дълги сенки.
Видях колата ни и тръгнах към нея.
Отново проехтя изстрел.
Мъжът, който бе спазил думата си и ме беше довел дотук, се свлече напред и падна безмълвно на земята. Другите ездачи скочиха от конете си и се разбягаха сред скалите.
Залегнах.
Огледах се, за да разбера откъде се стреляше.
Сърцето ми биеше лудо.
Той бе наблизо…
62
Лорд Бидонър си приготвяше багажа. Беше си поръчал лимузина да го закара до летище „Хийтроу“. Фактът, че е бил предприет въздушен удар срещу египетски военновъздушни бази, щеше да е достатъчен да настане паника на борсата. А разпространението на конспиративното видео щеше да предизвика международно възмущение.
Атаката над Египет щеше да доведе до искане в новия египетски парламент за тотално отказване от мирното споразумение с Израел, обществена подкрепа за палестинската съпротива и свободно преминаване за стоки до Газа от Иран.
Речите вече бяха в джобовете на правилните хора. Възмущението лесно щеше да бъде предизвикано. Това бе доказвано много пъти. Бяха нужни само един-двама известни медийни поддръжници, за да се раздухат нещата…
Отдавна предвижданата голяма Близкоизточна война бе на път да избухне.
Очакваше се, след като американските бази из района бъдат атакувани и жертвите нараснат, армията да направи нещо символично: например да унищожи най-свещените за исляма места.
Реакцията към тези действия щеше да е като разрушаване на гнездо със стършели.
И двете страни щяха да пострадат. А населението да се намали по подходящ начин — чрез жертвите на войната.
За съжаление, той нямаше никаква представа дали Арап ще успее да се измъкне от Израел. Мъжът бе полезен, макар и малко буйничък. Но имаше други, които сега щяха да се подчинят на заповедите му. Той имаше приятели в Ню Йорк, които ценяха способностите и контактите му. И ако Арап се окажеше нерешен проблем, щеше да се погрижи и за него.
Имаше и други причини да отиде в Ню Йорк.
От известно време тук го притесняваха разни членове на Британските служби за сигурност, които бяха пуснали истории за финансисти, печелещи от страха от война. Истории, които в наближаващите часове щяха да бъдат публикувани в британските медии.
Щеше да бъде предприето официално разследване. Министрите от правителството на Нейно Величество щяха да изразят възмущението си.
Сега, след като той бе разгадал значението на символа със стрелката и квадрата, САЩ щяха да са най-доброто място, откъдето той да управлява търсенето, което бе започнал…
63
Един от палестинците стреля. Последваха още изстрели. И разбрах къде е той. Оранжевият пламък не можеше да бъде сбъркан.
И тогава ненадейно заваля дъжд, който се изсипа като из ведро, сякаш доставен по поръчка.
В този момент разбрах какво трябва да направя.
Шансът му да ме види или чуе щеше да е минимален в дъжда и тъмнината, ако внимателно се придвижех…
Истинската опасност щеше да дойде, когато се приближа.
Ръцете ми се допираха до камъни и трънливи храсти, докато се придвижвах напред към мястото, където бях видял да проблясват изстрелите.
Проехтя нов залп.
Инстинктът ме караше да залегна зад някое прикритие, за да оцелея. Но не можех.
Трябваше да продължа. Това бе моят шанс. Щом той все още беше тук, значи и Изабел беше наблизо. И навярно бе все още жива. Както и Сюзън, ако бяха заедно. Не можех повече да се крия…
Трябваше да ги намеря.
Коленете ми се удряха в камънака. Потиснах болката, продължих да вървя. Пред мен се редяха бледи скали.
Тогава минах покрай един акациев храст. Тръните му се забиха в ръката ми през гащеризона. Спрях, целият мокър от дъжда. Приклекнах. От устата ми не излезе нито звук, макар че ми идеше да стена. Игличките се бяха забили надълбоко.