Главата ми бе бинтована, имах и превръзка на ребрата, а и бях зашеметен от болкоуспокояващите. А в устата си все още имах вкус на сажди.
Но с Изабел бяхме живи…
Прегръщахме се дълго, след като излязохме от болницата. Не исках да я пускам. Хората минаваха край нас, а ние просто стояхме там. Здраво прегърнати. Тогава разбрах, че наистина я обичам.
— Сега искам само една гореща вана — заяви Изабел, щом се качихме в едно такси.
След като се добрахме до стаята си в хотела, се обадих на Шимон Маркус. Мъжът от посолството ни бе казал, че няма нужда да се тревожим за депортирането си. С официална молба отмяната му бе одобрена на високо ниво в израелското правителство.
Казах на Шимон, че сме добре, че съм намерил Изабел. Той се зарадва. Поканих го да дойде в Лондон.
Съобщих му, че и Сюзън е оцеляла. Той остана доволен от новината. Съобщи ми, че жена му и дъщеря му са се върнали. Обещахме си да се срещнем отново. Щом се изкъпах, видях следи от изгорено и синини по тялото си. Чувствах се отмалял и изтощен. Единствено дъските на каруцата, върху която бях вързан, ме бяха спасили от сериозни изгаряния. Чувствах се въодушевен от факта, че животът ми е пред мен, след като се бях приближил толкова до смъртта.
Изабел можеше да ползва специален самолет до Лондон, имаше право на такова приоритетно отношение, но тя реши да лети обратно заедно с мен.
Преди да потеглим, се явих на пресконференцията. Един мъж от Британското посолство ме чакаше на вратата на заседателната зала и ме посъветва просто да разкажа истината.
— Ще е по-добре, ако го направите самостоятелно — отбеляза той. — Просто се придържайте към онова, което сте видели и което сте преживели. Не спекулирайте. Хората искат само истината.
В залата имаше само два телевизионни екипа и трима други журналисти. Започнах да говоря пред почти празното помещение. Изабел не бе дошла на пресконференцията, не искаше да се показва по телевизията. Не съм го и очаквал от нея след всичко, което бе преживяла. Но тя бе съгласна, че е добре някой да обори слуховете, които се носеха.
Споделих им причината да дойда в Йерусалим. Трябваше да намеря изчезналата Сюзън Хънтър.
— Тогава и приятелката ми Изабел беше похитена. Помислих си, че ще свърши като Макс Кайзер — казах аз и замълчах за момент.
— Защо смятахте така? — попита един от журналистите.
Спомних си от какво се страхувах тогава.
— Познавахме Макс. Страхувах се, че Изабел е била отвлечена, защото разследвахме неговата смърт. И се оказах прав. Мъжът, когото срещнах в църквата на Божи гроб, е същият, който уби Макс.
— Влязохте с взлом в църквата — изтъкна един от репортерите.
— Моля, нека ви обясня какво се случи.
Разказах им какво бях направил и че мъжът, когото намерих вътре, е отговорен за пожара и убийствата в църквата.
След думите ми настъпи тишина.
— Защо е извършил всичко това? — попита същият журналист.
— Няма да обсъждам мотивите му, но знам, че докато е била в негов плен, доктор Сюзън Хънтър е записала видео, в което твърди, че Йерусалим принадлежи на исляма. След това той отвлече Изабел и вярвам, че щеше да я убие като Кайзер по същата причина — за да спре всички, които могат да разкрият намеренията му. Не знам как е разбрал за нашата намеса. И съм сигурен, че аз бях следващият в списъка му.
Тогава разказах за палестинците, помогнали за спасяването на Сюзън и Изабел.
Видеото с пресконференцията бе качено в „Ютюб“ и се появи в туитър. Бях доволен. Хората трябваше да знаят истината.
По-късно прочетох в интернет, че са го пуснали същата понеделник вечер по новините в шест часа в САЩ, Великобритания и повечето други страни.
Няма да твърдя, че сме предотвратили избухването на война, но със сигурност спряхме поредица от ескалации на безредиците… Израелските бомбардировки предишната сутрин бяха довели до унищожаването на осем египетски изтребителя F-16, на което бе отмъстено с унищожаването на нов израелски граничен пункт в планината Синай. Но допълнителните бомбени атаки, очаквани същата понеделник вечер, така и не се състояха.
По-късно през деня, според телевизионните новини, една навлязла в Червено море иранска подводница се бе завърнала без инциденти.