— Всичко ще присъства в доклада.
Знаех за изявлението на Сюзън, че няколко страници от ръкописа представляват оригинален писмен документ от съдебния процес на Исус Христос, съдържащ почерка на официалния преписвач, присъствал на процеса. И че документът е бил приложен по-късно в ръкописа, който бяхме открили в Истанбул.
Според Изабел, Сюзън бе убедена, че всичко е автентично.
Вперих поглед в Сюзън Хънтър.
— Може да е фалшификат — заявих. Пребиваването в онази дупка би снижило скептицизма на всеки, но това нямаше да й го кажа.
Доктор Хънтър продължи да се взира в Изабел.
— За такива находки са нужни години, за да се потвърди автентичността им — добавих.
Тя не отговори. Аз вдигнах рамене. Откриването на нещо от такава глобална значимост, като потвърждението за съществуването на Исус и за разпятието му, завинаги би приковало вниманието върху нас. Документът от процеса му би могъл да доведе до разпалени диспути, а историята за намирането му да се обяви за лъжа.
Погледнах към доктор Хънтър. Чувстваше ли се неловко, че бяхме дошли да я разпитваме за всичко това?
— Трябва да тръгваме — заявих, навеждайки се към Изабел.
Щом се извърнах, доктор Хънтър заговори:
— Аз съм човекът, който потвърждава истинността на подобни документи, младежо — каза тя.
Обърнах се пак към нея. Лицето й бе бледо, но с твърдо изражение.
— И ще го потвърдя отново, когато ме попитат. Ръкописът, който намерихте, без съмнение съдържа запис от първа ръка на съдебния процес на Исус. Може да се потвърди, че папирусът е от правилния период. Доказателството е в папируса, който Кайзер намери в Йерусалим, а текстът е написан в правилния курсивен стил. Дори мастилото е с правилния състав.
— В такъв случай след колко време ще излезе официалният доклад за ръкописа? — попитах.
— Може да минат години — отвърна тя. — Ще се прояви мащабен академичен интерес към всичко това. Описанието на събитията от съдебния процес се различава от изнесеното в Библията.
Зяпнах.
— Значително ли? — попитах.
Тя кимна.
— Тъкмо това ме тревожи. Преди няколкостотин години предположението и за най-беглото отклонение от написаното в Библията е можело да доведе до изгаряне на клада. А все още съществуват хора, които са склонни да проявят насилие, ако се опиташ да опровергаеш вярванията им.
— А как така ръкописът се е озовал в Истанбул? — попита Изабел.
— Документът от процеса на Исус може да е бил изпратен от Йерусалим в Константинопол, преди Йерусалим да падне под властта на исляма. Константинопол е управлявал империята, от която Йерусалим е бил част, в продължение на стотици години — обясни доктор Хънтър. Замълча за момент, преди да продължи: — Трябва да ви помоля да не повтаряте пред никого каквото съм ви казала… — Бавно се размърда в леглото си, за да може да се наведе напред. — И да сте наясно, че няма да потвърдя думите си пред никого, който се свърже с мен. Хората просто ще трябва да изчакат доклада.
— Защо е цялата тази потайност? — попита Изабел.
Сюзън рязко си пое дъх.
— Ще има последици от всичко това, мила. Става въпрос за много пари и власт в християнството в наши дни, както и сред враговете на християнството. Просто съм предпазлива.
Тогава разбрах защо Сюзън не желае да говори по темата.
Беше уплашена.
— Няма да кажем на никого — заяви Изабел.
— Хората заслужават да знаят какво е било открито — обадих се аз. — Не е ли така?
Сюзън изглеждаше замислена.
— Ако разкриете нещо, моля ви да не споменавате името ми.
И двамата кимнахме.
По-късно с Изабел седнахме в светлото оживено кафене на болницата и дълго разговаряхме по този въпрос.
Исках светът да научи всичко, в случай че академиците се опитаха да потулят цялата информация.
— Ако това получи публичност, няма да могат да скрият истината — отбелязах.
— Имаш ли предложение? — попита тя.
Наведох се към нея и заговорих. Тялото ме болеше. Още не ми бяха минали всички наранявания. Кожата ми беше опъната, на места още болезнена, но облекчението, че и двамата се бяхме отървали от кашата, в която се бяхме забъркали, беше първото нещо, което изпитвах, когато се будех всяка сутрин.
— Най-важното е имената ни да не бъдат свързани с цялата тази история — заявих аз.