— Ще оставя той да ви разкаже.
След двадесет минути се озовахме в малко американско кафене близо до портата Яфа, която беше част от живата история. Била построена от Ирод Велики през ранната римска епоха. До нея имаше отвор в старата крепостна стена, през който преминаваха колите. Проходът беше направен през 1898 година, за да можело германският кайзер Вилхелм II да влезе в Стария град.
Назъбената крепостна стена се проточваше отляво и отдясно на портата.
Когато завзел Йерусалим през 1917 година, възстановявайки го от седемстотингодишното господство на исляма, генерал Алънби влязъл в града пеш през арката на портата Яфа.
Тя се намира на запад от лабиринта от пясъчножълти сгради с плоски покриви и улички, които лъкатушат из Стария град. Щом се влезе вътре, вдясно е арменският квартал, вляво е християнският, а направо се намират мюсюлманският и еврейският.
Пътят за колите изви надясно след портата, а вляво имаше малко павирано площадче с магазини и кафенета. Всички сгради бяха на три и четири етажа, в османски стил, с високи прозорци, балкони на покривите и сводести входове. По тротоара пред кафенетата, туристическите офиси и обменните бюра имаше наредени табели и поставки с пощенски картички. Над тях стърчаха навеси и кабели, провиснали над главите на посетителите.
— За мен агнешки дюнер и кока-кола — каза Изабел на сервитьора с бяла риза, който дойде при нас.
Поръчах си същото, с кафе. Тали пожела само кафе.
— Надявам се този път да се появи — каза тя.
— Да се насладим на обяда си, пък да става каквото ще — предложи Изабел. — Не ни се случва всяка седмица да похапваме в Йерусалим.
— С какво се занимаваш, Изабел? — попита Тали.
През следващите няколко минути приятелката ми й разказа за работата си в Британското консулство в Истанбул, като малко пресилено я описа като съвсем маловажна. Не съм срещал друг човек, който да изкарва предишната си служба толкова скучна. Тали я изгледа недоумяващо, докато Изабел разправяше как е спасявала пияни бизнесмени от неподходящи барове близо до площад „Таксим“.
През прозореца на кафенето наблюдавах тълпата, която се точеше през отвора в стената на Стария град. От отсрещната страна на пътя трима полицаи разговаряха помежду си до редица от бетонни подпори до пиацата за таксита.
Покрай прозореца преминаваха всякакви хора: свещеници в черни одежди, монаси в кафяво, монахини с покрити коси, група скромно облечени арабски жени, американски и китайски туристи, кикотещи се израелски момичета…
Една бяла полицейска кола пропълзя бавно по улицата.
Дъждът бе спрял, но облаците не се бяха разпокъсали и продължаваха да висят като похлупак над града.
— Братът на дядо ми е загинал близо до тази порта — каза неочаквано Тали и посочи навън.
— Кога е станало това? — Мислех, че ще ми разкаже за някой самоубийствен бомбен атентат.
— През четиридесет и осма. Той е бил в Хагана7. Сражавал се е срещу британците, а после срещу йорданците. При тази порта се разиграли най-ожесточените битки. Арабите искали да ни изритат до един от Израел. Не се шегувам. Застреляли го в главата. Лежал там цели четири часа, преди другарите му да успеят да го измъкнат…
Тя посочи към едно място, близо до портата.
— Тогава не спечелихме Стария град, но тази битка откри пътя към освобождаването на Йерусалим за евреите след хиляда и четиристотин години на жестокости и изгнание… — продължи да разказва Тали. После замълча за миг и се загледа към покривката на масата на червени и бели квадрати. — Приятелката му Шийла така и не се омъжи. Веднъж се срещнах с нея. Очите й приличаха на езера от тъга. На младини е била невероятно красива. Но когато я срещнах, вече беше стара и посивяла. А сега е мъртва.
Аз погледнах през прозореца. По тротоара минаха двама ортодоксални евреи, движещи се плътно един до друг. Дългите им бради бяха черни и гъсти, а ризите им — чисти и бели.
Към нас вървеше възрастен мъж в избелял кремав костюм. До него крачеше момичето, което ме бе заговорило на паркинга на университета. Кожата ми настръхна… Тя защо беше тук?
9
Британското посолство в Кайро се намира на улица „Ахмед Раджеб“ в заможно предградие, наречено Гардън Сити. То е на източния бряг на Нил, между реката и центъра на града, точно на юг от площад „Тахрир“. Кремавата колониална сграда с балкон на първия етаж и ливади отпред, простиращи се надолу до реката, по стил подхождаше повече на епохата на Британския Радж8. Но зад старомодната й фасада вътре бяха направени редица промени, за да я въведат в двадесет и първи век.
7
Еврейска паравоенна организация в Палестина, превърнала се днешната армия на Израел. — Б.пр.
8
Британска колония, просъществувала от XVII до средата на XX век и обхващаща по-голямата част от Индийския субконтинент, включително днешните държави Индия, Бангладеш, Пакистан и Мианмар. — Б.пр.