Насочи вниманието си към защитената си електронна поща и прочете съобщенията си. Разбра, че е бил засечен сигнал от телефона на доктор Сюзън Хънтър. Той беше с продължителност едва десет секунди и половина и не бе фиксирано точното местоположение на обаждането. Но най-интересното нещо беше, че сигналът изобщо е прихванат…
Разбира се, това би могло да е номер или някакво послание, но също така можеше и да е аматьорска грешка от страна на похитителите й. Беше напълно възможно предвид кратката активност на сигнала. Ако някой се опитваше да ги подмами, щеше да остави телефона на Сюзън Хънтър отворен за по-дълго. Добре известно е, че за да се установи с точност мястото на обаждането, са нужни тридесет секунди.
Малко хора знаеха за най-новата компютърна програма за ултра бързо проследяване на местоположението, която използваха израелците. Тя невинаги бе точна, но с мъничко късмет скоро щяха да могат да идентифицират местоположението на телефона на Сюзън Хънтър, както и друга интересна информация.
Екранът от лявата му страна показваше поток от новини от канал „Нил Нюз“ — държавната новинарска служба на Египет. Той го погледа няколко секунди, след което усили звука.
На екрана се виждаше изгорялата до основи къща, където преди няколко дни бе намерено бедно еврейско семейство. В арабските надписи, които течаха отляво надясно през екрана, се казваше, че американско-израелска групировка предлага гарантирана награда от един милион долара на всеки, който им помогне да задържат нападателите.
Бандитите, които бяха блокирали вратите и бяха изгорили онази къща, трябваше да се надяват, че всички, които знаят за престъплението им, са толкова отдадени на каузата, колкото те самите.
А какво щеше да се случи, ако някой посочеше с пръст към терорист, наскоро прекосил границата от Египет?
Какво щяха да направят тогава израелците?
Щяха ли да бомбардират граничните пътища към Газа?
10
Момичето, което преди ме бе заговорило, се отдели от Шимон Маркус точно преди той да стигне до кафенето. Изабел ми говореше нещо в момента. Мислено ровех в миналото.
— Земята вика Шон. Обади се, Шон. — Тя размахваше ръка пред лицето ми.
— Много смешно. Забеляза ли кой идва?
Изабел се обърна бързо, точно навреме, за да види Шимон Маркус, който влизаше през вратата.
Аз се наведох над масата и й прошепнах:
— Като го гледам този тип, вероятно ще имаме нужда от уменията ти да общуваш с непознати.
— Обичам предизвикателствата — отвърна тя.
Тали вече се надигаше от мястото си.
— Шимон, радвам се да те видя.
Израелецът седна до мен и я попита:
— Това ли е мъжът, който ме търси?
След като тя кимна утвърдително, той се обърна към мен и протегна ръка. Аз я поех. Кожата му беше груба, а хватката му — силна. Той се здрависа и с Изабел.
Сигурно бе висок два метра. Носеше избелели джинси и широко тъмносиньо яке от рипсено кадифе. Имаше едро лице и русата му коса бе леко оредяла, но това не се отразяваше на вида му на застаряващ викинг.
— Кое беше момичето, което ви придружаваше? — попитах безцеремонно.
— Бивша студентка от университета. Помага ми в една важна работа, която върша. — Усмивката му бе тънка, а изражението — озадачено. — А вие познавате ли я?
— Може за кратко да е била на стаж в моя институт.
— Тя учеше в Англия. Щеше да дойде при нас, но й се наложи да се прибере, тъй като майка й е болна. — Той вдигна рамене.
Тали се приведе и заговори на Шимон на иврит. Говореше бързо. Нямах представа какво казва. Беше смущаващо.
Накрая мъжът вдигна ръце, обърна се към мен и ме попита на английски:
— За доктор Хънтър ли става въпрос?
Кимнах.
— Опитваме се да я открием. Тя работеше върху превода на един древен ръкопис, който намерихме в Истанбул. — Посочих към себе си и Изабел.
Шимон й се усмихна. Беше топла усмивка, сякаш нямаше търпение да я опознае. Изабел също му се усмихна.
Телефонът ми иззвъня. Отне ми половин минута да извадя проклетото апаратче. Така става, когато носиш широки памучни панталони с огромни джобове.
— Господин Шон Раян ли е? — прозвуча учтив женски глас с шотландски акцент.
— Да.
— Господин Раян, телефонът ви е използван в държава, която не сте посещавали преди. Това обаждане е просто за потвърждение, че не е бил откраднат.