Сюзън не знаеше къде в мазето може да е монтиран микрофон, но съществуването му беше безспорно.
Той беше слязъл долу, след като тя известно време хленчеше. И й пусна запис на звуците, които бе издавала. За да я разведри — така й беше обяснил.
Но звуците не я разведриха. Точно обратното, смразиха я. Тя усети, че е скована от страх…
А после той насила я отведе на горния етаж. Болката беше ужасна. И я накара да каже неща, които записа.
След това й даде да разбере, че с удоволствие ще я изгори пак, ако тя не изпълнява всеки път точно онова, което й заповяда.
Сега отново се сети за начина, по който бе изрекъл заплахата си, за увереността му.
И това беше достатъчно, за да започне пак да се моли…
12
Обаждането ме препрати директно към гласова поща. Унинието ме обзе мигновено. Изабел сигурно го бе забелязала, изписано на лицето ми.
— Кой беше?
— Сюзън Хънтър. Представяш ли си? Но телефонът й веднага изключи. Изобщо не успях да говоря с нея!
— Мислиш ли, че е някъде наоколо?
— Нямам представа. Ще опитам да й се обадя отново след няколко минути.
Шимон стоеше до мен.
— Тези аз ще ги сложа — каза нетърпеливо той, посягайки към докладите.
— Няма проблем — отвърнах. — Справям се. Веднага ли трябва да бъдат поставени?
Той отдръпна ръката си.
— Опитвам се да ви помогна, доктор Раян.
— Знам — рекох. — Просто ми позвъниха…
Обърнах се и усърдно започнах да редя папките по столовете.
В следващите пет минути опитах два пъти да се свържа с телефона на Сюзън. Отговорът беше същият като всеки път, в който й се бях обаждал през последните шест дни, откакто бях чул за Кайзер.
Няма връзка с този номер. Моля, опитайте по-късно. Това сякаш бяха най-обезсърчаващите думи, които можеха да съществуват в един език.
Бързо приключих с докладите. Шимон поставяше купчинка с листовки върху една от масите в горния край на залата. Върху другата маса вече се мъдреше един лаптоп.
Той седна пред лаптопа, обърна се и ми махна да отида при него.
— Ето какво исках да ви покажа — заяви и кликна върху един файл, който се отвори бавно.
— Кой ще дойде на тази среща? — попитах, навеждайки се към екрана.
— Няколко железни ермолки — отвърна, без да вдига поглед.
— Железни ермолки ли?
— Те са нещо като ортодоксални евреи — обясни Изабел.
Тя стоеше от другата страна на масата. Изглеждаше добре с черната си риза.
— Права сте — съгласи се той, кимвайки към Изабел. — Но това не означава, че подкрепям възгледите им.
— Какви възгледи?
Надничах към екрана, на който се виждаше увеличена снимка на истинска ДНК нишка с очертания и надписи, посочващи различни характеристики върху нишката. Наблюдавахме нещо, което беше широко 2.5 нанометра, една милиардна от метъра. Трудно е даже да си представиш нещо толкова тъничко.
— Няма да ви обяснявам какви са вярванията им. Но ето какво ще ви кажа. Те търсеха човек, който може да направи ненарушимо ДНК съединение, да постигне изменения на молекулярно ниво. И бяха готови да платят солидна сума, за да осъществят намеренията си…
— Занимавате се с проект за създаване на червена крава, нали? — досети се Изабел, гледайки го изумено.
Той й отвърна с грейнали очи.
— Какво означава това? — не разбрах аз.
— Това е проект, който цели да се създаде един от библейските символи на идването на Месията — обясни Изабел.
— Какъв е този символ? — продължих да се чудя.
— Християните с апокалиптични вярвания искаха да развъдят перфектна червена крава — акт, който би показал, че времето е подходящо да се построи нов Храм — рече Изабел.
Ако с това се занимаваше Шимон, значи бе по-луд, отколкото предполагах.
Той отметна глава наляво-надясно, все едно се отърсваше от вода.
— Отскоро сте в Йерусалим, нали? — Физиономията му изразяваше благо, дразнещо превъзходство. — Затова не знаете, че в този град има повече откачалки на квадратен километър, отколкото където и да е другаде на планетата. Пробвайте да спрете хора на улицата, питайте ги за религиозните им възгледи. Ще чуете предсказания за края на света или за Махди10, или за Портите на ада, които скоро ще се отворят за неверниците. — Гледаше ме с решително изражение. — Не ме разбирайте погрешно. Всеки има право на мнение, но къде е написано, че трябва да вярвам в същите неща, в които вярват спонсорите ми? Сигурно ме разбирате. Не ми казвайте, че не сте наясно… — Той плъзна страницата на лаптопа си малко надолу, след което се върна пак на снимката.