Извадих портфейла си, измъкнах отвътре една от визитките си и му я подадох.
Той я изгледа, сякаш е някаква мръсотия.
— Опитваме се да разберем какво се е случило на Макс.
— Не ми е казвал къде работи. Не мога да ви помогна. Лека нощ.
До вратата на блока стоеше една жена и ни наблюдаваше. Тя държеше черна котка в ръцете си.
— Може да е споменал пред съпругата ви — предположих.
Мъжът вдигна рамене. Тръгнах след него. Той спря до вратата, обърна се.
— Извинете за безпокойството — рекох. Жената ме гледаше подозрително. — Опитваме се да разберем какво се е случило с Макс Кайзер. Казвал ли ви е къде работи тук, в Йерусалим?
Тя погледна към мъжа си. Той пак вдигна рамене.
— Това, което се случи с него, беше ужасно — призна тя. — Знаете ли, че сте първите, които идват тук и проявяват някакъв интерес към него. Откъде го познавате?
— Запознахме се в Истанбул. Преди работех там в Британското консулство — обади се Изабел.
Жената се усмихна.
— Майка ми избяга в Англия през войната — сподели тя.
Исках отново да я притисна, но реших да изчакам.
Тя докосна с ръка бузата си.
— Все срещахме господин Кайзер по стълбите. Винаги беше покрит с прахоляк, вечно бързаше…
— Каза ли ви къде работи?
— Не.
Канех се да се обърна и да си тръгна, когато тя добави:
— Но го чух да споменава нещо за църквата „Св. Богородица“. Не ме питайте къде се намира. Бях ей там и търсех моя малък Флъфи, когато той се качи в едно такси с друг мъж. — Тя погали главата на котката си, след което посочи към храстите близо до пътя. — Не съм имала намерение да подслушвам — добави и отмести поглед от мен към Изабел.
— Благодаря — казах. Нямах представа дали тази информация ще ни помогне, но все пак бяхме научили нещичко.
Върнахме се към кръговото кръстовище. Очаквах отново да видя полицейската кола. Но тя не се появи. Най-накрая съзряхме едно свободно такси. След петнадесет минути бяхме обратно в хотела.
— Можете ли да ми кажете къде се намира църквата „Св. Богородица“? — попитах служителя на рецепцията.
Мъжът поклати глава.
— Знам само, че е някъде в Стария град — отвърна.
Като се качихме горе, проверих в интернет. Този път имаше връзка, макар и бавна.
— Някакъв успех? — подхвърли Изабел, щом излезе от банята.
— С подобно име има един параклис точно покрай „Виа Долороса“16.
— Това е улицата — сети се Изабел, — където хората носят кръста на Великден, нали?
— Не само на Великден, а през цялата година.
— Чудесно, ето че нагазихме в дълбокото.
— Може Кайзер просто да е разглеждал забележителности — предположих.
— В някакъв затънтен параклис ли?
— Да идем утре да поогледаме…
Изминаването на „Виа Долороса“ беше главната забележителност тук. Айрийн отдавна бе искала да дойде в Йерусалим. Щеше да прояви интерес към всички тези неща. Но аз винаги бях прекалено зает. Все си мислех, че ще имаме още време.
Айрийн бе отраснала с историите за Йерусалим, посещавайки протестантско неделно училище. Аз бях възпитаван в католическия канон, но всички скандали и остарели правила в крайна сметка ме бяха отвратили. Сега обаче исках да видя „Виа Долороса“.
В съзнанието ми изникна спомен за баща ми, отиващ на литургия. Той никога не ме беше карал насила да ходя с него, но винаги знаех, че иска да го придружа.
След като напуснах дома, никога повече не стъпих в църква. Айрийн ми натякваше по този въпрос, питайки ме в какво вярвам. Не можех да й обясня, освен ако несериозното ми отношение — тогава го умеех отлично — можеше да се смята за отговор.
За Айрийн всичко бе означавало повече. Не ходеше често на църква, но вярваше в идеята да се помага на хората.
Беше се записала доброволка за Афганистан. Не й се налагаше да го прави. Ръководеше отделение за спешна помощ в натоварена болница. Беше най-младата от випуска си, повишена на такава длъжност. Имаше си отговорности, много други, освен професионалните. Но тя искаше да даде своя принос.
Усетих стария гняв да закипява отново в мен.
За известно време, откакто бях край Изабел, гневът се бе уталожил. Но идването ми в Йерусалим сякаш отново го разпали…
16
Улица в стария Йерусалим, по която се смята, че е минал с кръстния си товар Исус Христос към мястото на разпятието — Голгота. Съдържа девет от четиринадесетте спирки по Кръстния път на Христос. — Б.пр.