Същата нощ се любихме. Изабел изглеждаше много красива. Но аз се чувствах някак отнесен, както никога не ми се е случвало с нея. Присъствието ми в Йерусалим ме изкарваше от равновесие.
Един от проблемите ми бе, че през десетте години, докато бях с Айрийн, не бях пожелавал друга жена. Знам, че не звучи реално, но така беше. Бях затворил съзнанието си за други. Разбира се, намирах някои за привлекателни, но Айрийн беше всичко, което исках.
И ми бе трудно да се отворя към друг човек след смъртта й.
Изабел беше първата, към която почувствах истинско доверие. Една нейна реплика се бе запечатала в съзнанието ми. Ти си силен, Шон, но това не е достатъчно, имаш нужда от любов.
Това беше най-хубавото във връзката ми с Изабел. Усещах, че някого го е грижа за мен.
Чувствах се обичан…
17
— Става нещо странно — отбеляза Хенри и поклати глава.
Екранът пред него, следящ социалните медии, премигваше с количеството от данни, които изникваха непрекъснато.
Той обикновено оставяше автоматичните системи да обработят информацията. Те търсеха действително подозрителни публикации сред милиардите в туитър и фейсбук и по форумите, сред рекламите и имейлите, определяни като спам, които пълнеха мрежата всеки ден. Алгоритмите, които тези системи използваха, бяха толкова важни за Службите, колкото и най-добрите им средства за разбиване на кодове.
Обемът на публикациите по темата се надигаше като вълна. През вчерашния ден излизаха по хиляда на час. Сега бяха по десет хиляди. И скоростта се покачваше…
Сержант Финч сведе поглед към него, намествайки очилата си по-надолу на носа си. Така изглеждаше като учителка, едра и властна.
— Надявам се, че това не е едно от поредните ти предчувствия — заяви тя.
Той й се усмихна.
— Не е предчувствие, а пророчество.
— Вече си пророк ли? — Усмивката в ъгълчето на устата й беше заговорническа. Или пък се дължеше на очакването й как ще опише този разговор на шефа си по време на среща на кафе.
На Хенри му бе все едно.
— Не аз — отвърна той. — Става въпрос за онова, което е завладяло туитър и фейсбук в Египет през последните двадесет и четири часа.
— Ще ме осветлиш ли по въпроса? — Очите й се стрелнаха към друг оператор на екран за наблюдение, който бе вдигнал ръка. Този отдел се занимаваше с наблюдение в реално време заради прилива от стотици текущи заплахи за националната сигурност на Великобритания.
— Всички тези публикации се отнасят за едно твърдение, че е открито писмо от първия халиф на исляма. Очевидно в него се заявява, че Йерусалим, веднъж завзет от тях, ще остане завинаги под властта им.
— Знаем ли дали това писмо е автентично?
— Сега го проверяват.
— Хенри, кажи ми, когато разберат. Още едно религиозно пророчество е последното нещо, от което имат нужда в Близкия изток. Мястото в момента е като буре с барут. Всеки миг може да избухне в пламъци.
18
На следващата сутрин взехме такси до „Виа Долороса“. Ако си представите Стария град на Йерусалим като един грубо начертан квадрат, изпълнен с лабиринт от тесни улички, тогава възвишението на Храмовия хълм със златния Купол на Скалата, плаващ над него, се намира в долния десен ъгъл. А „Виа Долороса“ се простира отдясно наляво почти през средата, което ще рече от изток на запад, точно над Храмовия хълм. Казвам „почти“ преднамерено, защото има една чупка в пътя, при която линията му леко се измества…
„Виа Долороса“ завършва в църквата „Възкресение Христово“ — почитаното място, където Христос е бил разпнат на кръста и където се намира гробницата му. Църквата на Божи гроб е била основана от Елена, майката на Константин Велики, през 326 г. сл. Хр., след като синът й става първият християнски римски император. Като по чудо, тя намира и кръста, на който е бил разпнат Христос, въпреки тоталното унищожение на Йерусалим под командването на император Тит през 70 г. сл. Хр.
Маршрутът на „Виа Долороса“ е бил почитан по римско време, преди градът да бъде завзет от исляма през април 637 година. По-късно францисканците запазили живи християнските ритуали, доколкото било възможно. Те установили много от ритуалите, свързани с изминаването на пътя до ден-днешен. Въпреки това все още се срещат някои погрешни тълкувания на маршрута. Така например една арка от по-малкия форум на Адриан, построена през втори век, все още се смята от много поклонници за мястото, където Пилат е предал Христос на тълпата.