Той каза нещо. Тя пак му благодари.
— Малко попрекали — отбелязах, когато разговорът свърши.
— Искаш ли помощта му или не?
— Да, обаче моментално го отсвирвам, ако те покани на среща — махнах ядосано с ръка.
— Бих казала, че целта му е друга.
Замислих се над думите й.
— Смяташ, че иска да работи с института ли?
— А ти не би ли пожелал? Вашият институт е водещ в света по академични проучвания в множество области. Поне така се твърди в уебсайта ви. Лъжа ли е?
— Влизала си в уебсайта ни, така ли?
— Само да се уверя, че не си някой самозванец.
— Много смешно.
Но тя бе права. Вероятно Шимон ни беше проверил, след като напуснахме хотела, затова не ми затвори телефона, въпреки че ми беше ядосан.
Поръчах си още един сок. Наблюдавахме хората около нас. На една съседна маса имаше групичка американци с бръснати глави. Изглеждаха така, сякаш се молеха. Бяха със затворени очи, а единият шепнеше нещо, което не можех да доловя. Придружаваше ги някакъв тип с дълга брада, с вид на пророк от Стария завет. Той четеше от тежка книга със златни ръбове и мърмореше под носа си.
— Думата „джин“ произлиза от арабския корен, който означава „крия“ — обясни Шимон един час по-късно, след като пристигна и му разказах какво сме научили до момента.
— Интересна дума — отбеляза Изабел.
— Интересното е, че все още има хора, които вярват в подобни неща — намесих се.
Шимон наклони глава на една страна и ме погледна с най-доброто си снизходително изражение.
— Но смъртта на Макс беше нещо зло, нали? Значи злото не е мъртво, Шон. А и другите думи със същия корен като „джин“ са не по-малко интересни. Това са „мажнун“ — луд, и „жанин“ — зародиш.
— Ще ни обясниш ли какви по-точно са онези разкопки там? — попита Изабел, отправяйки му една от най-дружелюбните си усмивки. Аз я сритах под масата и усмивката й стана още по-топла.
— Мога да сторя много повече — отвърна той. Гърдите му се издуха, докато говореше. — Поразпитах, след като ми споменахте, че Кайзер вероятно е работел тук. Един от колегите ми археолози е участвал при започването на тези разкопки. Той ми разказа за всичко, което твърдят, че са намерили.
Шимон замълча и също се усмихна.
— Но най-хубавото е, че ако това е обектът, за който дадох препоръки на Макс, то с готовност ще ме пуснат да огледам. Имам пълно основание да разгледам обекта след случилото се с него.
— Защо направо не отидем там? — Понечих да стана.
— Не искаш ли да узнаеш какво разбрах за разкопките? — подхвърли Шимон.
Пак се отпуснах на стола.
— Казвай.
Той първо се огледа, все едно имаше да съобщи нещо важно.
— Първо трябва да ви предупредя, както ме предупреди колегата ми… — Сигурно бе видял изражението ми, тъй като добави: — Трябва да приемаме скептично всички щури твърдения за местата в този град. Силно ви съветвам да го направите. — Той отсече въздуха с ръка, наблягайки на думите силно ви съветвам.
— И какви са тези щури твърдения за разкопките? — поиска да узнае Изабел.
— Моят приятел ми довери, че са открили основите на римска вила от първи век.
— Това ли е? — възкликнах.
— Не, не само… — Той погледна през рамо. Американците все още се молеха. Шимон премести напред пластмасовия си стол, снижи гласа си. — Открили са някаква находка, свързана с Пилат Понтийски — рече и повдигна вежди.
— Имаш предвид същия, който осъдил Исус Христос на смърт? — Изабел гледаше учудено. Беше добра актриса.
— Да, да.
— Мислех, че няма доказателства дори, че е съществувал — обадих се аз.
— Не е вярно — поклати глава Изабел. — Преди години откриха надпис за Пилат в Кесария18.
Шимон й се усмихна.
— И какво са открили тук?
— Нещо удивително — отвърна той. — Няма да повярвате…
19
Облицованият с плочки капак в пода беше тежък дори за Арап Анак. Той знаеше, че досега Сюзън Хънтър вече трябва да е изпаднала в отчаяние. Ако тя се намираше в близост до отвора, струята светлина, която щеше да нахлуе, можеше почти да я ослепи. След двадесет и четири часа в пълен мрак очите на човек можеха да пострадат, изложени на внезапен блясък.
Жаждата също щеше да я е омаломощила. Можеше дори да е в безсъзнание, да се наложи да я зашлеви, за да я събуди.
18
Важен древен град в Палестина и по-късно важна крепост на кръстоносците на Средиземно море. Днес е археологически национален парк, разположен между Хайфа и Тел Авив в Израел. — Б.пр.