Докладът представяше последната оценка при евентуална война между Израел/САЩ и Иран/вероятно и Египет и някои други страни, в зависимост от това кои арабски правителства са били въвлечени с цел да докажат ислямската си вяра.
Съдържанието му беше недвусмислено.
Въздействието на подобен военен сблъсък върху хората и икономиката би било по-голямо в сравнение с всеки конфликт от Втората световна война насам. Иран сега беше регионална сила и имаше 545 000 редовни войници, както и резервна армия от 650 000 мъже. Това щеше да е най-голямата и най-напредналата военна сила, с която Израел някога се е сражавал. Израел имаше активна отбрана от 187 000 души и резерва от 565 000. Населението му беше 7.8 милиона, а на Иран — 78 милиона.
Предвижданията за жертвите се основаваха на редица възможни военни сценарии. Дори според най-оптимистичните от тях смъртността в региона би била неприемлива за която и да е от страните участнички, ако информацията някога излезеше на бял свят.
Втората половина на документа разглеждаше подробно степента на дългосрочно човешко унищожение в случай на размяна на ограничени ядрени атаки. Включваше също подробности от израелския ядрен арсенал и оценка на ограничените ирански ядрени възможности, с които понастоящем се смяташе, че разполагат.
На Хенри му бе позволено да види документа само защото новият протокол за наблюдение от разстояние му позволяваше да следи определени граждани на Обединеното кралство извън него, вместо да предаде следенето им на МИ6 — клонът на Британските служби за сигурност, занимаващ се с външни заплахи.
Ситуацията, свързана с доктор Сюзън Хънтър, която бе от британските граждани, които той следеше, и напрежението в Израел, където тя бе видяна за последно, му налагаше да е запознат с актуалните новини за тази страна. Ала това ставаше само в рамките на неговото ниво на разрешен достъп до секретна информация.
Сега трябваше само да направи оценка на сведенията и да реши как да се действа по отношение на ситуацията със Сюзън Хънтър.
Докладът, който бе прочел преди документа с военния сценарий, беше точката, по която щеше да му се наложи да вземе оперативно решение.
В доклада се твърдеше, че проследяването на данните за писмото от първия халиф на исляма по отношение на съдбата на Йерусалим е стигнало до едно изявление на Макс Кайзер. А археологът беше загинал предишната седмица, скоро след като бе дал интервю на журналист, работещ за египетски вестник.
Статията с интервюто бе излязла на арабски в Кайро едва преди ден. Също толкова време бе отнело на преводаческата фирма да го определи като приоритетно и да го преведе.
В този материал не се споменаваше за смъртта на Кайзер. Репортерът вероятно не си бе направил труда да го преработи, ако изобщо бе узнал за убийството на Макс.
Хенри трябваше да обмисли връзката между тази статия и смъртта на Кайзер. Но защо някакви ислямисти ще искат да го убият? Писмото беше в техен интерес.
И как всичко това се връзваше с доктор Хънтър?
22
Мъжът имаше зализана назад сребристосива коса и голямо бледо лице. Той носеше очила със златни рамки и изглеждаше петдесет и няколко годишен.
— Хей, кой си ти? — попита с немски акцент.
— Тук сме, за да огледаме разкопките. Бях колега на Макс Кайзер. Казвам се Шон Раян, от Института за приложни изследвания в Оксфорд. Това е колежката ми Изабел Шарп. След малко тук ще слезе и един професор от Еврейския университет. Той е дал препоръки на Макс, за да участва в разкопките.
Мъжът разтри челото си.
— Очаквахме, че някой може да дойде след случилото се с Макс. Всички бяхме шокирани. Аз съм Дитер Ментол от Дюселдорфския университет. Колегата ми Валтер Шлайбел е долу.
Слязохме след него по стълбите. Подът под нас представляваше съвсем различна гледка. Стените бяха покрити с жълтееща мазилка. На едната стена имаше избледнели стенописи на облечени с тоги хора в стилизирани пози — от онези, които биха могли да се видят в Помпей.
Почувствах прилив на вълнение. Това беше нещо истинско — стая, която е била използвана преди почти две хиляди години. Тук можеше да са влизали съвременници на Исус Христос и Цезар.