В стените имаше ниши, където можеха да се сложат бюстове. А подът беше по-бял от този горе, както и по-гладък. Изглеждаше като направен от пясъчник, подобен на използвания в други части на сградата, но добит от различна, по-висококачествена кариера.
Друг мъж с немска физиономия, на същата възраст като Дитер и облечен със същите бледожълтеникави панталони и риза в съответстващ цвят, стоеше до отсрещната стена с ръце на бедрата си. Той кимна отмерено, като слязохме.
Запознахме се и се здрависахме. Дадох им картата си. Всеки от двамата я разгледа. Казах им, че колегата им горе ни бе позволил да огледаме набързо. Те се спогледаха, след което вдигнаха рамене.
— Това тук е наистина изключително — признах.
— Да, така си е. Смятаме, че е от първи век — обясни Дитер. — От края на епохата на Ирод. Всичко сочи натам. Ще изнесем доклад за откритието, разбира се, и ще включим анализи с радиовъглеродно датиране, за да подкрепим преценката си. Те ще докажат всичко със сигурност.
— От „Хистъри Чанъл“ ще ви поръчат да направите цяла поредица.
Той сви рамене, сякаш му беше все едно.
— Колко стаи като тази сте разкрили?
— Само тази и другата долу.
Имаше още една дупка, нащърбена, точно в отсрещния край. До нея беше метнато синьо найлоново покривало и няколко ролки широко черно тиксо. С тях дупката ли покриваха?
— Боите ли се от замърсяване?
— Да, най-вече от влага. Стаите дълго време са били херметически запечатани. Влагата навлиза вечерно време, когато температурата на въздуха горе спадне. Запечатваме по-долния етаж възможно най-плътно. Елате да погледнете. — Той гореше от желание да ни покаже находката си.
До дупката имаше две купчини от прозрачни пластмасови кутии. Всичките бяха широки около тридесет и високи петнадесетина сантиметра. Някои от тях, в купчината отляво, съдържаха разни неща — късчета пергамент, парчета дърво, парче мрамор. Всяка кутия бе номерирана. Надникнах долу в дупката. Гледката, която ме посрещна, беше необикновена.
Приличаше на древна яма за смет, в която хората са изхвърлили съдържанието на няколко сгради. Имаше парчета дърво, които стърчаха изпод бъркотията, подобно на побелели кости в древна костница.
Някои от дървените останки изглеждаха като дъски от лавици, в други бяха издълбани сложни фигури. Виждах също и много свитъци — някои бяха смачкани, други представляваха само фрагменти, но повечето бяха цели. Сред останките се забелязваха и отломки от зидария, отчупени парчета от мебели. Цялата тази маса покриваше напълно пода долу. Дори не можех да преценя колко дълбока бе камарата от антични боклуци.
Надолу водеше лъскава стоманена стълба. Протегнах се да я хвана.
— Не искаме никой друг да слиза там — спря ме Дитер бързо. — Имахме проблем преди няколко седмици. Смятаме, че безопасността ни бе нарушена.
Той се придвижи към мен и постави широката си ръка върху купчината кутии.
— Знаете, че като обучени археолози трябва да се уверим, че всички находки са правилно записани. Всеки предмет е нужно да се идентифицира и да се снима в първоначалната си позиция, преди да бъде преместен. — Той звучеше така, сякаш ми изнасяше лекция и бе още на първия си диапозитив.
— Докъде сте стигнали с всичко това? — попита Изабел.
— Точно сега подбираме проби за изследване. — Той погледна към колегата си, а после пак към Изабел. — Очакваме, че израелските власти ще поемат обекта, след като им представим находките си. Те ще организират преместването на артефактите на части, за да се съхранят всякакви отпечатъци и органични останки. Ако обектът е това, което си мислим, че е, ще има много години работа тук. Ние само го отворихме.
В гласа му се долови задоволство от тази идея. Ала колегата му не изглеждаше толкова щастлив.
— Подадохме молба да удължат разрешителното ни, разбира се. Но е трудно да се каже какво ще се случи, след като Макс бе убит и заради всичко, което става там горе. — Той посочи към тавана.
Не тръгнах да споря с него. Бях изумен от изобилието на античен материал под мен.
— Как мислите, защо всички тези неща долу са така разбъркани? — обади се Шимон. Той бе слязъл по стълбите, докато Дитер говореше.
— Имаме теория, ако искате да я чуете — предложи Валтер.
— Разбира се.
Челото ми гореше, чувствах кожата си опъната. Със сигурност тук долу беше достатъчно топло и сухо, за да се съхрани всичко. При съхранението на археологически находки, особено ако са органични съединения, се допуска 3% колебание в относителната влажност в сравнение с условията, в които е бил намерен предметът.