Фактът, че те не се показаха от стаята си цяла седмица, не привлече ничие внимание. Чак когато управителката на сградата, едра жена с посивяла коса, почука на вратата им, всичко излезе наяве. А тя ги потърси заради острата смрад, която изпълваше миниатюрното пространство между вратата и разнебитените стълби. Когато никой не й отвори, тя отключи със собствения си ключ и се натъкна на гледка, каквато не бе виждала никога през всичките си шестдесет и шест години. А жената беше виждала какво ли не, особено навремето в квартала на червените фенери.
И двамата младежи бяха завързани за рамката на леглото. Дюшекът бе изваден, а желязната рамка — преобърната. И двамата бяха голи. Но не това я разстрои.
Кожата им беше черна и сбръчкана до такава степен, че те приличаха повече на изгорели дървени статуи, отколкото на човешки същества. Прозорецът зад тях беше отворен и стаята бе леденостудена.
Амстердамската медицинска служба по-късно щеше да установи, че преди да бъдат открити, телата им, и най-вече лицата им, дни наред са осигурявали храна на местните гълъби. Причината за смъртта беше очевидна. И двамата бяха претърпели сто процента изгаряния. Но не бяха изгорели отведнъж.
Бяха пържени с горелка или друг подобен уред по всяка част на тялото, без да са нанесени щети на стаята, с изключение на следите от обгаряне по рамката на леглото. Парцалите, които бяха натъпкани в устите им, за да заглушат виковете им, сигурно се бяха подпалили, тъй като и в двата случая от тях беше останало само нещо като черна слама.
Следователят потвърди, че единият от мъжете е умрял преди пет дни, а другият — преди четири. Изглеждаше вероятно единия да са го измъчвали, за да накарат другия да говори. Дали той бе проговорил или не, беше трудно да се разбере. Но със сигурност не му бе помогнало.
Щяха да минат още двадесет и четири часа, преди Националната база данни за криминални престъпления във Великобритания да уведоми властите кои са били тези мъже и в какво са били забъркани.
4
Къщата на доктор Хънтър бе изгоряла и съпругът й бе загинал в пожара.
Имаше и друга лоша новина, от Йерусалим: доктор Сюзън Хънтър беше изчезнала от мястото, където бе отседнала. Статията беше кратка — състоеше се само от интервю с израелски полицай, издирващ някого, който можеше да я е видял. Но пишеше, че никой не я е срещал от неделя вечер — приблизително от времето, когато се бе свързала с мен. И сега полицията я търсеше.
Щом Изабел отиде да изхвърли парчетата от счупената чаша, аз изпратих имейл на Бересфорд-Елис. От известно време отношенията ни бяха обтегнати, но знаех какво трябва да направя. Нямаше да позволя нито за миг на слуховете за провала на проекта ни в Истанбул да повлияят на решението ми.
Проверих изискванията за получаване на виза за Израел и си резервирах полет. Чух Изабел да ме вика от кухнята, докато се взирах в пътните си документи.
— Идвам — отговорих й.
— Какво си направил? — попита тя, като видя мрачното ми изражение.
Споделих й плановете си за предстоящото си заминаване.
— Наистина ли смяташ, че е добра идея да отидеш в Йерусалим? — повдигна вежди в недоумение тя.
— Да — рекох тихо.
— Ти си луд. Знаеш го, нали? — Тя се наведе към мен със сериозна физиономия. — Изгарянето до смърт е особено мъчителен начин да си отиде човек — отбеляза Изабел. — Твърде много хора са умрели така. — Очите й издаваха колко е притеснена. — По дяволите, дори Господ го прави с невинните в Библията.
Оставих ножа и вилицата си. Хранех се бавно. Дъждът биеше по вратата на балкона. Загледах се навън към мрака, вече нямах апетит.
— Чувствам се отговорен — казах. — Древният ръкопис, който намерихме в Истанбул, е като адско проклятие. Сега Кайзер е мъртъв. А Сюзън е изчезнала. Не обичам съвпадения.
Изабел също остави ножа и вилицата си на масата.
— Не си виновен за смъртта на Алек — заяви.
Способността й да ме разбира беше едно от нещата, които харесвах у нея дори когато ме караха да се чувствам неудобно.
— Можех да го придружа — твърдо възразих аз.
— Ти ми каза, че е настоявал да замине сам.
Беше права, разбира се, но поне трябваше по-често да държа връзка с него. Тогава може би щеше да ми каже, че е открил онази пещера под „Света София“, а аз щях да отида при него, да се намеся. Ако го бях направил, той можеше да е още жив.