Над йероглифа имаше изобразени два триъгълника, обърнати един към друг, и още два под тях.
Ким протегна ръка към мен да й върна книгата. Аз се наведох, вгледах се в ситния надпис под фрагмента. Там пишеше:
Фрагмент от папирус, намерен през 1984 г. в разкопки близо до Черната пирамида (построена от цар Аменемхет III, епоха на Средното царство, 2055–1650 г. пр. Хр.) от Австрийския институт в Кайро. Долният йероглиф представлява Царицата на мрака. Горният йероглиф не е дешифриран. Единственият друг пример за тези йероглифи е от каменен надпис от извора Гихон в Йерусалим, който е бил ханаанейска провинция на Египет през епохата на Средното царство.
— Това е интересно — отбелязах. — Може ли да го снимам? — Ким поклати глава. Извадих телефона си и щракнах страницата с фрагментите от папирус.
— Какво толкова видя? — заинтересува се Марк. Поколебах се дали да обясня на какво бях попаднал…
Все пак беше само един йероглиф.
— Просто парче папирус с някакви йероглифи, познати на Шон. — Изабел посочи страницата и плъзна пръста си по йероглифите, сякаш всички те ме интересуваха.
Марк погледна отблизо.
— Преди няколко години работата ни беше свързана с йероглифи — обясних. — Занимавах се с новата теория за еволюцията им…
— Някои от тези йероглифи се срещат по надписи из целия Близък изток — изтъкна Изабел.
Марк се отдръпна от страницата, повдигна вежди.
— Знаете, че ханаанците са се занимавали с човешки жертвоприношения, нали? — Той погледна Изабел.
— И още как — съгласи се тя. — Опичали са собствените си деца до смърт. Били са много жестоки. Смятали са, че Ваал, техният демонски бог, е говорел чрез писъците на страдащите жертви, докато умирали.
Ким издаде звук на погнуса.
— Почитали са и богини — добави Изабел.
Ким се усмихна, сякаш Изабел току-що се бе застъпила за всички жени в света.
— Като тази Царица на мрака може би… — вметнах.
— Как се разбира какво означават тези символи? — попита Ким.
— Някои от тях са свързани със звездни знаци — отвърна Изабел. — Зорницата е Царицата на небето, така че Вечерницата вероятно е Царицата на мрака. Обикновено е нещо такова… Много е просто.
— Харесват ми тези астрологични работи — заяви Ким и прибра книгата.
Няколко минути след като тя си тръгна, Марк предложи да се преместим в един от ресторантите на хотела на горния етаж. Ние се съгласихме.
Не бях особено щастлив, че ще вечеряме с него, но още не бяхме разбрали всичко, което се надявахме да ни каже.
Докато чакахме да върнат кредитната му карта, той започна да говори за един футболен отбор от Кайро, който следял — „Замалек“. Слушах го как разказва подробности около последния им мач, на който бе присъствал. Тогава разбрах, че има и друга причина, поради която Изабел го беше зарязала, освен тази, че я беше изоставил в къща под обстрел. Той не даваше на никого да вметне и една думичка в неспирния му монолог.
Отидох да потърся тоалетните. Докато пресичах фоайето, с изненада видях Зина да седи в един от кремавите кожени фотьойли. Защо не бе дошла в бара с нас? Мислех си, че си е тръгнала.
Минах покрай нея. Тя не даде вид, че ме е забелязала, докато почти не й се наврях в лицето.
Тогава вдигна поглед и ме повика с показалец и примамваща усмивка…
27
Сюзън Хънтър се събуди, надигна се. Каменната стена зад гърба й беше твърда, леденостудена. Тя почувства всяка една от своите четиридесет и девет години. Образът, който изпълваше съзнанието й от последния път, в който похитителят й бе дошъл долу, се върна. Тя пак се опита да го отблъсне. Не беше лесно.
Започна да брои. Ден ли беше, или нощ?
Можеше да помирише студената си пот. Душеше я и вонята от тоалетната, която представляваше една дупка в земята, в арабски стил. Намираше се в малката стаичка в другия край на мазето. Тя притисна ръце към корема си, болеше я. И зъбите я боляха. А главата й тежеше като камък върху раменете й.
Болките в тялото й не можеха да й посочат колко дълго бе спала. Подсказваха й само, че все още е затворничка, че още живее на купички с ориз и бутилки вода.
Спомни си как преди в Англия съпругът й й носеше топли напитки, ако беше болна, как на всеки час се качваше при нея, за да я провери. Копнежът да си бъде у дома, да види лицето му я завладя като глад.