5
Хенри Моулъм, старши агент в Службите за сигурност, хвърли бутилката с вода към синьото пластмасово кошче за отпадъци до задната стена на подземната контролна стая на МИ5 в Уайтхол, Централен Лондон.
Не уцели и бутилката се спука. Водата се разплиска по бледожълтата стена.
— Мамка му! — изруга Хенри на висок глас.
Сержант Финч се намираше в края на редицата с бюра за видеонаблюдение. Тя вдигна поглед, след което се приближи към него.
— Добре ли си днес, Хенри? Работата през почивните дни не ти ли се нрави?
Колосаната й бяла риза беше най-яркото нещо в стаята.
— Напротив, госпожо. — Той рязко отдаде чест.
Тя го подмина, подбутвайки с крак пластмасовата бутилка към кошчето. Държеше се така, сякаш проверяваше какво представлява бутилката. После се върна при него. Над главата й жужаха лампите, симулиращи дневна светлина.
— Сигурен ли си, че си добре?
— Да, госпожо. — Той бе вперил поглед в екрана пред себе си.
Тя се отдалечи.
Докладът на екрана, който съдържаше последните сведения от електронното следене на лорд Бидонър — бивш член на Камарата на лордовете само заради титлата, наследена от баща му — не му носеше никаква нова информация.
Бидонър бе един от онези лордове, който не изпълняваше отговорностите си и чиито сенчести връзки и тъмни сделки му гарантираха, че никога няма да получи покана за градинско парти в Бъкингамския дворец.
Но все още не разполагаха с нищо определено срещу него. Той бе получил телефонно обаждане от заподозрян участник в заговор за разпространение на чума в Лондон, което стигаше да бъде наблюдаван и разследван, но не и арестуван.
Преди седмица сержант Финч беше наредила: „Имаме нови заплахи, Хенри. Него вече го проверихме. Знаеш, че е навлязъл поток от заподозрени от Пакистан и Египет. Засега трябва да оставим настрана лорд Бидонър“.
Но Хенри не беше убеден в думите й.
Спомена го отново на заседанието в понеделник сутринта. Шефът на отдела изложи досието на Бидонър върху голям екран и изреди набързо подробностите от проучването на лорда през последните шест месеца.
— Той издържа на всяка проверка. Баща му е бил дълбоко уважаван, непоклатима фигура в Камарата. Знам, че майка му е била австрийка, но вече не обвиняваме хората в подобни неща, Хенри. — Из стаята се разнесе хихикане. Хенри не отвърна.
Подозренията му обаче не бяха свързани с австрийския произход на майката, а по-скоро с други неща: с кодираните системи с телефонни номера и имейли, които използваше Бидонър; с безкрайните му печалби на борсата от акции във военната индустрия, които той подбираше с необяснима далновидност; и с политическите му речи на тясно специализирани срещи, касаещи промените в населението на Европа и възхода на исляма… Поотделно всички тези дейности бяха легитимни, но взети заедно, не даваха мира на Хенри.
Той кликна върху друга част от екрана. По-късно щеше да поиска да се отменят сведенията от електронното наблюдение. Трябваше да преразгледа един инцидент в Амстердам.
Бяха идентифицирани двете жертви на странно изгаряне. Те бяха брат и братовчед на арестуваните в Лондон за участие в заговора с вируса на чума миналия август. Арестуваните мъже не знаеха какво точно са вършели през онзи ден. Оказа се, че са били подмамени. Но все още ги държаха в затвора до събирането на нови данни.
По всичко личеше, че виновникът за заговора току-що се бе отървал от някои хора, които можеха да го издадат.
Имаше още един факт около инцидента, който безпокоеше Хенри. Всички тези подлъгани участници бяха заточени палестинци от едно село на юг от Йерусалим. Село, където се бяха случили отвратителни събития…
6
Пред нас на опашката се мъдреше плешив мъжага с размери на гигант заедно с придружителката си, която имаше каменно изражение. На ръст сигурно надхвърляше два метра. Аз бях един и осемдесет и пет, а той се извисяваше над мен. Дочух ги да си разменят няколко думи на руски.
— Приличат на кандидати за членство в „Организация“ — прошепна Изабел.
Поклатих глава неразбиращо.
— Това е бандата на руските евреи — обясни тя.
— Сравнението е доста грубичко — рекох. — Тогава ние на какви ли приличаме?
— На отписани от поколение Z2.