Изабел кимна.
— Точно там поклонниците на боговете Ваал и Молох — продължих аз, — са принасяли в жертва децата си чрез изгаряне, докато жреците биели барабани, за да заглушат писъците.
— Какъв кошмар…
— Наричат това място Геена, Долината на ада. — Надвесих се над парапета на балкона, сякаш бях привлечен напред. Началото на долината — тази част от нея, която виждахме, изглеждаше пресъхнала, камениста, с ниски повехнали и посивели дървета.
— Ето къде е входът към ада за много евреи, както и за доста християни, а също така и за последователи на исляма. Те смятат, че там се редят грешниците, за да бъдат наказани на края на света.
— А сега можеш да намериш мястото на картата — предложи Изабел.
— Само че не е отбелязано като вход към ада.
Понеже бяхме изгладнели, побързахме да слезем до ресторанта на хотела, за да вечеряме. Хранехме се в почти пълна тишина, уморени от пътуването. Щом се върнахме в стаята, прегледах някои израелски уебсайтове, търсейки новини за доктор Хънтър. За последните няколко дни никъде не се споменаваше за нея. Единственото, което открих, бяха първоначалните статии, които съобщаваха, че е изчезнала.
Водещият материал в уебсайта на „Хаарец“5 беше за едно еврейско семейство, което предишната нощ бе загинало в пожар в селище близо до Хеброн. Ужасът от случилото се въздействаше силно от монитора. Новинарската страница бе изпълнена със снимки на малка почерняла къща с линейка пред нея, заобиколена от израелски войници. Изабел надничаше над рамото ми, докато четях.
— Обвиняват някакви местни палестинци за палежа — казах.
— Колко още хора ще бъдат изгорени? — отрони с ужас в гласа Изабел.
— А тук може и да те застрелят. — Посочих към друга статия. Отнасяше се за погребение на палестински младеж, убит в гръб, след като участвал в демонстрация в някакво селце, притиснато между еврейски селища. За тази смърт беше обвинен еврейски заселник.
— Всичко това е отвратително — отново въздъхна Изабел.
— Тук се води яростна битка, цари непрестанна омраза — отвърнах. Отворих си електронната поща, която преливаше от обичайните специални оферти от всички хотели, самолетни компании и социални мрежи, които някога бях използвал, и от някои, които не бях. Забелязах имейл от доктор Бересфорд-Елис. Към него бе приложен файл. Щракнах върху него, ала съобщението не се отвори. Екранът просто застина.
Дали интернет връзката нацяло бе прекъсната? Отворих нов прозорец, опитах се да заредя една страница. Не стана. Нищо не се зареждаше. Изчаках още минутка.
— Ще сляза долу да видя дали ще могат да оправят сигнала — предложи Изабел. — А и във фоайето връзката може да е по-добра…
— Ще може ли да донесеш малко плодове, още съм гладен — помолих я.
След десет минути все още нямаше интернет, а и Изабел не се бе върнала. Излязох от стаята, като оставих вратата да се затръшне след мен, набутах старомодния ключ в джоба си и зачаках асансьора. Надявах се да видя усмихнатото лице на Изабел, щом вратите му се отвориха, но кабинката беше празна…
Във фоайето също нямаше следа от нея. Отидох на рецепцията. Тъмнокосото момиче, което ни бе настанило, липсваше. На нейно място се мъдреше някакъв възрастен мъж с плешиво теме, което той се бе опитал да прикрие, сресвайки косата си отгоре. Служителят стоеше в единия ъгъл на рецепцията, където стената бе облицована със синьо-бели плочки от османската ера.
— Не, не съм виждал жена с тъмносини джинси и права черна коса — каза той, след като му описах Изабел.
Оглеждаше ме въпросително, сякаш се чудеше дали го моля да ми намери гадже.
— Може да е отишла до магазина. Той се намира малко по-надолу по улицата. Не е далеч. — Мъжът се усмихна, показвайки ми пожълтелите си зъби.
— Има ли проблем с безжичния интернет? — попитах.
— Не, сър. Връзката е перфектна.
— Но не и за мен. Къде точно е този магазин?
— Съвсем наблизо е… — Той посочи към предната част на хотела, а после наляво. Отидох до стъклената входна врата и изкачих стълбите до пътя, за да видя дали Изабел идва. Никога не бях проявявал подобно желание за закрила към съпругата ми Айрийн, която беше лекар и преди две години бе заминала като доброволка в Афганистан, където бе убита. След случилото се с нея следвах порива си да се грижа за Изабел. Животът на Айрийн беше отнет. Не можех да понеса нещо подобно да се случи и на другиго.
5
Израелски всекидневник, който се отпечатва в две версии — на иврит и на английски език. — Б.пр.