— Защо той прави тези неща? — изплака на свой ред Изабел.
— Защото е зъл — натърти Сюзън.
— Ще оцелееш… — Изабел опита да вдъхне някаква надежда и за двете им. — Ще се измъкнем оттук.
В момента не бе лесно да се уповава на надеждата. Всичко се бе променило за миг, когато той я бе сграбчил и завлякъл в белия си фургон. А тя бе изпаднала в безсъзнание заради онзи парцал върху устата си…
Сега тялото й се разтрепери от безсилие. Не можеше да повярва какво се е случило. „Хайде, Шон! — помисли си тя. — Не ме оставяй тук!“.
Сега бе ред на Сюзън да прегърне Изабел.
42
— Не се дръж тъпо, Шон. Оставаш тук. Има кафене в бензиностанцията. — Марк посочи към заведението.
— Ако ме изритате тук — размахах пръст към лицето му, — ще се обадя в полицията и ще им съобщя какво сте намислили. Не ми пука какво ще правят с мен!
Огледах колите около нас. Нямаше полицейски, но до кафенето бе паркирана една частна линейка със син знак на покрива.
— В онази линейка сто процента има радиостанция. Вероятно могат да повикат полицията за няколко минути. Трябва само да им дам регистрационния номер на колата ви и целият ви план отива по дяволите.
Марк поклати глава.
— Знаеш, че ще те затворят в килия за месеци заради това, че си нарушил израелските имиграционни закони…
Сложих ръка на вратата.
— Казах ти, не ми пука.
Гласът на Зина долетя от другата кола:
— Остави го да дойде.
Марк и шофьорът се спогледаха. В очите и на двамата прочетох примирение.
— Добре, но да не обвиняваш мен, ако някой ти гръмне топките — заяви той, след което се обърна към Зина, наведе се към нея и й каза нещо.
Стъклата между двете коли се вдигнаха. Потеглихме на заден.
След десет минути вече се движехме по тесен път със стръмно дере от едната страна. Колата на Зина беше зад нас. Озовахме се в някаква долина. Отляво се простираше дълъг хребет, покрит с високи тъмнозелени кипариси, борове и тук-там с обичайните високи палми, разпръснати между кремаво оцветените жилищни сгради с плоски покриви. Все още валеше.
Завихме, преминахме бавно през някакво западнало на вид село. Над вратата на едно от пустите, изглеждащи долнопробно кафенета имаше синя пластмасова табела, на която пишеше: Абу-Гош28 Кафе.
Един от двата магазина в селото бе затворен. Навсякъде се виждаха паркирани коли и тънки метални пилони с опънати между тях жици, които се кръстосваха над нас. Зад кафенето имаше недостроени къщи, а пред него — два мръсни камиона с плоски платформи.
Излязохме от селото по тесен криволичещ път и се отправихме нагоре по един толкова стръмен хълм, че се зачудих дали автомобилът ни ще се справи. Наклонът сигурно бе към шестдесет градуса или повече. От двете страни на пътя се издигаха груби стени от пясъчник и къщи зад тях. Две кучета залаяха бясно, докато преминавахме. Нямаше други коли.
След един завой пътят се изравни. Пред нас се изпречиха варели на червени и бели ивици. Карахме бавно към пътната блокада. Отляво имаше тясна улица. Свихме по нея. Ленд крузърът на Зина все още бе зад нас.
— Пророк Йеремия е роден в този район — съобщи Марк.
Не казах нищо. Не ме засягаше, дори семейството на Савската царица все още да живееше тук.
Сега пътят бе не по-голям от уличка, с високи каменни огради от всяка страна и кипариси и борове зад тях.
— Проверих мястото — продължи Марк. — Тук цар Давид е пазел кивота, преди да го премести в Храмовия хълм в Йерусалим.
— Далеч ли отиваме? — попитах.
— Не — отвърна Марк.
След още минута бавно каране спряхме. Оградата от лявата ни страна бе отдалечена от улицата и имаше прашно свободно пространство, където можехме да паркираме. Зина спря до нас.
— Какъв е планът? — попитах.
— Отиваме на гости.
Преди да излезем от колата, Марк посочи към екрана на джипиеса и каза на шофьора нещо, което не долових. Шофьорът не отговори.
След пет минути четиримата вървяхме по алеята. Оградите от пясъчник от двете страни стигаха на височина до главите ни. Предполагах, че сме оставили автомобилите, за да не чуят приближаването ни там, където отивахме.
Исках да вървя по-бързо, но Марк ми направи жест да се успокоя. Крачката им беше мъчително бавна, като че ли бяхме излезли на неделна разходка.