— Мислех да изчакаме нужното оборудване — заяви Марк.
— Дотогава от това ще е останала само купчина пепел — отбелязах.
— То и сега не е кой знае колко…
Наведох се и поразрових останките от тефтера с пръчката. Разлистих страниците. Някои бяха празни. По други личеше ръкописен текст. Много от думите бяха надраскани набързо. Който бе сложил това тук, си бе тръгнал съвсем наскоро.
Марк се наведе напред и започна да души.
— Тази миризма ми е позната — заяви той.
Беше прав. Във въздуха се носеше позната остра миризма.
— Мирише на изгорена плът. — Той посочи към стоманения котел. — Помня този мирис от Ирак. Бях в едно село, където всички къщи бяха опожарени. Тридесет и двама души загинаха. Никога няма да забравя миризмата. — Лицето му се изкриви и той заклати глава, сякаш искаше да се отърси от нещо.
Запуших носа си, загледах страниците по-отблизо, разгърнах ги. Написаното беше на непозната за мен азбука. Бяха някакви символи: квадрати, кръгове, триъгълници, полумесеци, вълнообразни линии.
— Прилича ми на някакви магически простотии — отбеляза Марк.
— Някой се занимава с нещо шантаво — рекох.
Извадих телефона си, снимах останките от тефтера.
Марк стори същото.
— Ханаанците са владеели този район, след като Навуходоносор29 унищожил първия еврейски храм. Използвали са магически символи, за да пробудят своята богиня на огъня.
Побиха ме тръпки.
— Имам лошо предчувствие за това място.
— Определено има връзка със случилото се с Кайзер.
— Не съм глупав. Мога да навържа нещата — казах.
Предположението, че Изабел е била в ръцете на някакви откачени поклонници на огъня, бе по-лошо от изчезването й.
Той отстъпи назад.
— Трябва да я намерим — прошепна.
Крайчето на една страница привлече вниманието ми. Бързо го разтворих с пръсти, хартията още пареше. Виждаше се част от нарисувана на ръка карта.
Краищата на страницата тлееха. Докато гледах, едно парченце изгоря. Направих още една снимка.
Беше карта на Йерусалим. Можех да различа Давидовата кула и крепостните стени около Стария град. Имаше две точки върху картата. Върху тях личаха следи от восъчна субстанция, сякаш някой бе разлял восък от свещ върху страницата.
— Тези точки съвпадат с местата на „Виа Долороса“ и църквата на Божи гроб. — Марк се загледа по-отблизо. — Това са най-почитаните християнски места в Йерусалим.
— И в света — уточних.
Разгърнах останалите страници на тефтера. Нямаше други рисунки.
— Обзалагам се, че тази карта е нещо церемониално — заяви Марк. — Има много суеверия за огъня… От рода на това да си пожелаваш нещо, докато духаш свещи.
— Това не се е правило на рождени дни — отбелязах.
Той вдигна рамене, дръпна с рязко движение страницата с останалата част от картата от изпепеления тефтер, извади малко найлоново пликче от джоба си и пъхна листа с картата вътре. Бързо го запечата. Върху картата половината от Стария град вече бе изгорял.
— Забеляза ли тук да има мазе? — попитах.
— Не. Няма никакъв вход…
— Какво правите тук? — Ариел дойде при нас.
— Проверяваме барбекюто — обясни Марк. — Не е лошо екипът ви по съдебна медицина да прегледа всичко това. — Той посочи към котела и пепеливите останки от тефтера върху плочките. — Само един бог знае какво има вътре.
Ариел се наведе. Забелязах, че ръцете му не се задържаха дълго на едно място: махаше във въздуха, пипаше си лицето, заглаждаше косата си или тръскаше прашинки от якето си…
— Каза, че сте проследили обаждане оттук — погледна той към Марк.
— Така е.
— Към кого беше насочено?
След леко колебание Марк отвърна:
— Не стигнахме чак дотам. Обаждането беше шифровано. Мога само да кажа, че беше до Лондон.
Изражението му остана невъзмутимо. От него щеше да излезе добър играч на покер.
— Намерихте ли мазе вътре? — повторих въпроса си.
— Не — отвърна Ариел. Той се обърна бавно и огледа цялата къща. — Поне не още. Но ти си прав. Къща от този тип трябва да има мазе. Може би входът е някъде тук, отвън.
— Да огледаме пак кухнята — предложи Марк. — Там подът изглеждаше нов.
— Не повреждайте нищо — предупреди ни Ариел.