Влязох бързо в кухнята, наведох се и започнах да изучавам плочките по пода. Марк тупаше по стените. Бях облекчен, че правех нещо. Забелязах, че подът в килера в дъното на кухнята е различен. Плочките изглеждаха по-стари. Защо и там не бяха сложили нови?
Около старите имаше ръб. Наведох се, проследих ръба дотам, където той продължаваше нагоре по голата мазилка на стената. По стената се бе натрупал прах.
Освен това ръбът бе по-широк в близост до стената. И продължаваше под една дървена пейка. Преместих я. Сега ръбът бе достатъчно широк, за да видя, че под пода има празно пространство.
Това беше. Бях открил мазето. Пръстите ми задраскаха по ръба.
— Изабел! — извиках в пролуката. — Там ли си?
Не последва отговор.
Ръцете ми не успяваха да се захванат за нищо и изглеждаха безполезни. Кожата по върховете на пръстите ми се разрани, докато опипвах ръба в плочките, като дърпах и бутах, само и само да намеря начин да отворя капака, който би трябвало да води долу.
Огледах се за нещо, с което да мога да го повдигна, но не намерих подходящ инструмент. С всяка изминала секунда очакването и отчаянието, които бях потискал заплашваха да избухнат и да се излеят от мен. Пръстите ми затрепериха. Избутах дървената пейка още по-надалеч, за да огледам целия ръб в пода.
Тогава го чух.
Чух звук от дращене, сякаш някой се намираше от другата страна на капака, опитвайки се да излезе.
— Изабел! — извиках.
43
Сержант Финч се наведе напред и впери поглед в съобщенията, които течаха едно след друго по главния монитор на Хенри — поток от публикации в туитър, фейсбук и различни блогове. Всички те се превеждаха на английски в реално време.
— Обемът им продължава ли да нараства? — попита тя.
— Удвоил се е за последните три часа — отвърна Хенри. — И това е само египетската порция информация. — Той посочи към по-малкия екран вдясно от главния.
— И израелската също се е покачила.
Сержант Финч се обърна, за да погледне потока от съобщения на втория екран.
— Точно по същия начин се развиха нещата в Либия и Сирия, преди да избухнат сраженията. Има ли новини за операцията по издирването на доктор Хънтър?
Хенри кимна.
— Проследяваме ги.
Той посочи към трети екран, на който върху една карта премигваше червена точка.
— Ще се върна след малко. Това не ми харесва — каза сержант Финч. — Обади ми се, ако изникне нещо. — Тя потупа джоба на дебелото си черно яке. — Телефонът ми ще е включен.
44
Обърнах се. Марк беше точно зад мен. За момент си помислих, че ще поиска да ме спре. Бях готов да го изблъскам, ако го направеше. Погледнах го пак само за миг. Ръцете ми трепереха, докато отново се заех да опипвам пролуката в пода, която означаваше, че долу има нещо.
Бяхме на точното място. Усещах го.
— Под нас има мазе — отбелязах, посочвайки процепа в пода. — Трябва да е така… Чух дращене.
Марк се наведе към мен.
— Забеляза ли някакви инструменти или нещо друго при огледа?
— Не, съжалявам… Всъщност може и да има някакви градинарски инструменти под стълбите. Май видях една лопата.
Той излезе.
Отново закрещях в пролуката, ала не дочух други звуци. Дали си бях въобразил? Прокарах пръсти навсякъде по пода, оглеждайки се за кука, копче или някаква тайна дръжка за капака… Приближих уста до пролуката.
— Изабел!
Нямаше отговор.
Марк пристигна с фенер и една лопата, която пъхна в процепа на пода. Нищо не стана. Той опита пак.
Надникнах по-отблизо в цепнатината. Тогава забелязах едно парче плоско желязо, което държеше капака плътно затворен. Погледнах стената зад него. Там имаше малка плочка. Опитах се да я преместя. Тя се измъкна. Видях резе.
Забутах и задърпах капака, блъскайки го във всички посоки. Накрая той се повдигна…
— Изабел! — изкрещях в отвора, който се разкри. Видях дървена платформа и спускащи се стълби към пълен мрак.
Пристъпих надолу и усетих натрапчивата миризма.
Надявах се Изабел да ни чака, макар и напълно изтощена, за да отговори. Ала грешах.
Мъката от горчивото разочарование ме погълна, щом погледнах в голото мазе под нас.
Предположих, че може да е голямо колкото целия под на кухнята. И в него бяха заключвани хора. В един ъгъл се търкаляха пластмасови купи и бутилки от вода. Но там долу нямаше никого.