— Трябва да тръгвате — обади се женски глас зад нас.
Обърнах се. Беше Зина. Тя стоеше на стълбището, беше спряла по средата, сякаш не искаше да слиза до долу.
— Да, трябва да тръгваме — съгласи се Ариел. Той закрачи бързо към стълбите с разперени ръце, сякаш искаше да ни завлече всички нагоре. — Последвайте ме, господа, веднага. — От тона му ясно си личеше, че очаква да се подчиним.
Тръгнах. Достатъчно дълго бях престоял долу.
— Трябва да обходим всеки сантиметър от тази ферма, за да сме сигурни, че не сме пропуснали нищо — заяви Марк, щом се качихме обратно по стълбите.
Мислех върху казаното от Зина. Беше прозвучало така, сякаш тя знаеше за какво се е използвало мазето.
Когато стигнахме верандата, аз се приближих до нея. Чувствах се замаян след пребиваването си в онази адска дупка.
— Знаеш ли какво е ставало в мазето?
Тя поклати глава някак прекалено бързо.
— Не. — Изглеждаше изплашена и веднага се отдалечи.
Марк се провикна към мен:
— Шон, ела насам!
Той вървеше през неравната земя в задния двор на къщата, отправяйки се към една градина с тънки, обрасли рожкови.
Последвах го.
Часът бе шест и двадесет и сред дърветата беше тъмно и прохладно. Слънцето бе залязло, докато бяхме в къщата. Не се виждаше луна заради облаците.
Взех фенера от Марк и тръгнах пред него. Препъвах се няколко пъти заради желанието си да проверя навсякъде. Толкова исках да намеря Изабел… Отново се спънах и едва не изкълчих глезена си. Заболя ме, но не му обърнах внимание.
Продължихме през дърветата още близо километър, преди да стигнем до една ограда, иззидана от пясъчни блокове с неправилна форма. Оградата бе два метра висока и заплашително наклонена на едната си страна. В основата имаше други по-големи камъни, които можеха да те наранят, ако паднеш върху тях.
— О, боже! — възкликна внезапно Марк.
Обърнах се. Къщата, която току-що бяхме претърсили, гореше. През дърветата се виждаха пламъците, издигащи се от покрива й.
Затичахме обратно по една неравна пътека. Дрехите ми лепнеха от пот, когато стигнахме мястото, където свършваха дърветата.
Марк не каза нищо. Просто гледаше втренчено. Усещах мириса от изгарящо дърво и пукаща мазилка. Пламъците се извисяваха все по-високо. Чувствах топлината им отдалеч. Във въздуха се носеха парчета сажди.
Шофьорът, Зина и Ариел стояха от дясната ни страна, хипнотизирани като нас от гледката, на достатъчно далечно разстояние от къщата.
Очаквах всеки момент да чуя сирената на пожарна кола в далечината. Но не чух нищо, освен плющенето на лумналите пламъци. Приближихме се, движейки се бавно, като замаяни.
През главата ми минаваха тревожни мисли. Дали в къщата бяха останали следи от пребиваването на Изабел, които бяхме пропуснали?
— Какво стана, по дяволите? — извиках.
Ариел вдигна рамене. Зина продължаваше да гледа като хипнотизирана.
— Не видях никой наоколо — рече шофьорът. Той вдигна ръце, сякаш искаше да ме задържи. — Не се доближавайте до сградата, сър.
— Трябва да разберете какво е станало — настоях аз, поглеждайки към Ариел.
— Може би все пак е имало заложена бомба — заяви той, като ме измери с очи. — Ако не беше нахълтал в мазето, може би щях да имам време да я огледам както трябва. — Звучеше ядосан.
— Глупости. Ако е било бомба, щеше да гръмне веднага.
— На такова място пожарите понякога сами избухват… — обади се Зина.
Обърнах се към нея.
— Не ми пробутвай тези суеверни бабини деветини — рекох. — Алергичен съм към тях.
— Трябва да тръгваме — каза Ариел. — Местната полиция скоро ще пристигне. Не мога да им попреча.
Телефонът на Марк избръмча. Имаше странна мелодия на звънене, приличаше повече на звук на будилник.
Той тръгна през дърветата, докато говореше. Ариел се обади по своя телефон. След минута Марк се върна.
— Отиваме в Йерусалим — обяви той. — Имаме друга следа.
Поехме към портата, докато огънят зад нас пращеше. Започнах да разпитвам Марк, а после и Ариел, за всичко, което ме интересуваше, ала не научих много от тях. Всъщност Ариел не ми отговори на нито един въпрос, а Марк само обясни, че е бил засечен телефонен сигнал, който може да е от значение, някъде близо до църквата на Божи гроб.
— Смяташ, че са ги върнали в Йерусалим ли?