— Да не прибързваме. Проследеният телефон може да е бил откраднат. Възможно е да се окаже загуба на време.
Прехвърлихме се един по един през оградата. Сбогувахме се с Ариел, който остана да изчака колегите си. Дрехите ни воняха на опърлено. Тъмен стълб дим се издигаше към небето зад нас, когато потеглихме.
Обаче не срещнахме никакви полицейски коли, които да отиват към горящата къща. Не видях никакви полицаи, докато не се върнахме в Йерусалим.
Когато приближихме града, от него излизаха колони от автомобили, все едно беше започнало великото преселение. Марк каза на шофьора да ускори.
— Внимавай! — изкрещя му той, щом поехме по магистралата и се наложи да намалим рязко заради един автобус. След това напрежението в колата остана.
Загледах се през прозореца, съжалявайки, че не бяхме се добрали до онази къща на ужасите по-рано.
Имах чувството, че нещо ми се е изплъзнало от ръцете…
45
В седем без една минута, всяка вечер през зимата, пазачът на църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим се изкачва по стълба, която е подпрял на лявото крило на портата.
Високо почитаната базилика, събирателен център за милиони поклонници през вековете, е най-спорното място на християнството. Първата църква тук, една от най-старите, е била построена от Константин Велики през 330 година след Христа.
Никоя друга християнска църква няма шест на брой, често спорещи помежду си християнски вероизповедания, които отговарят за ръководството й.
Пазачът е мюсюлманин, пряк потомък на мъжа, поел длъжността от самия Саладин през 1187 година, след повторното ислямско завладяване на Йерусалим.
Пазачът е запознат много добре със значимостта на задълженията си. Отдавна се вярва, че в църквата „Възкресение Христово“ се намира гробът на Исус, мястото на Голгота — хълмът, където той е бил разпнат, и параклисът, където се смята, че е погребан черепът на Адам.
Със стар железен ключ пазачът заключва главния вход на църквата. После сгъва дървената стълба, върху която е стоял, и я подава през един отвор в дясното крило на вратата на арменския клисар, който заедно с един католически и един гръцки клисар и други свещеници ще прекарат нощта в църквата. И ще се молят в очакване на отварянето й отново в четири часа на следващата сутрин. Клисарите са обучени да стоят будни, за да следят никой да не наруши правилата — системата за управление на църквата, основана от османците през 1853 година…
Тази нощ единствените хора в църквата бяха осмина свещеници — православни, католици и арменци — и един специално допуснат гост.
Привечер, когато извади ключа от долната ключалка, пазачът се замисли за странното нещо, което се бе случило само преди няколко часа. Специалният гост, който бе пристигнал с отец Рехан, се бе появил само няколко минути преди закриващата церемония. Той плануваше да прекара нощта в църквата в молитва и съзерцание, но изглеждаше прекалено неприветлив, за да извършва такова покаяние.
Пазачът поклати глава и пропъди страховете си. Беше виждал много неприветливи християни и доста странни нощни посетители на храма…
А писмото, което мъжът му бе представил, и телефонното потвърждение на неговата автентичност, заместваха всички проверки, които той бе длъжен официално да направи.
Пазачът беше забелязал и друго странно нещо — специалният гост носеше със себе си черна раница, която изглеждаше по-голяма и по-тежка, отколкото бе нормално за сам човек.
Но не бе направил нищо по въпроса.
На пазача бе позволено да поиска претърсване на всички посетители в свещеното място, но той никога не се бе наемал да претърсва специален гост. Споровете между монаси и свещеници по такива въпроси като преместването на стол или оставянето на отворена врата в църквата означаваха, че от него не се очаква да прилага правото си само за един гост, освен ако не го прилагаше за всички специални посетители от всички вероизповедания. Много пъти му минаваше през ума, че това самоналожено ограничение може един ден да се окаже ужасна грешка…
Когато вратите на храма вече бяха официално затворени, пазачът прекоси двора, изпълнен с християнски поклонници. И отправи една молитва към Аллах да не му позволи да допусне никаква грешка при охраната на църквата, докато е жив.
Вътре в храма, облян в жълтата светлина от слабите крушки в редицата от стъклени фенери, отец Рехан стоеше и слушаше четенето на вечерните молитви.