Нямаше значение.
Арап го застреля в лицето и мъжът рухна, след като в скулата му разцъфна огромна дупка. Червената кръв избликна оттам като фонтан. Това свидетелстваше за енергията на човешкото тяло. Както и за неговата крехкост.
Беше време да излови и останалите свещеници…
Първият, когото намери, се опитваше да избяга през главния вход, въпреки че вратата бе заключена от външната страна. Той я блъскаше яростно до мига, в който куршумът го покоси. Друг бе застанал до един прозорец на горния коридор и махаше с ръка, но там беше прекалено тъмно, за да го види някой отвън. Арап Анак се приближи до него. Искаше да усети удоволствието от превъзходството си, преди да дръпне спусъка.
Щом приключи, той издърпа телата до главния вход на църквата, пред стълбището, водещо горе до параклиса на Голгота. Наистина щеше да е подходящо труповете на тези свещеници да изгорят и да бъдат пожертвани на мястото с черепа30.
Когато бе готов, Арап извади от раницата си запечатан пластмасов плик с палестински шалове и няколко кабела, използвани от терористи самоубийци. Добави към тях и чифт пантофи, откраднати от известен палестински организатор на атентати.
По тези предмети щеше да има достатъчно ДНК, за да осъдят и папата.
Тъкмо това бе целта на предстоящия пожар. Само неоспорими доказателства, че палестинците са извършили това клане от религиозни подбуди, можеха да разбунят духовете в световен мащаб.
Той разположи предметите из църквата така, че да изглежда сякаш са били изхвърляни набързо. Един-два от тях щяха да бъдат погълнати от огъня, но останалите щяха да бъдат намерени като доказателства. Пожарът щеше да повреди някои от богатствата на храма, но едва ли щеше да го разруши напълно.
Остана му да изпълни още една задача, преди да разпръсне запалителната течност. Извади телефона от джоба си и го постави върху издълбания каменен олтар до стълбите към Голгота. После бръкна в раницата си и изключи заглушителя. След секунди чу звънене на телефони от телата на мъртвите свещеници.
Той вдигна телефона си и се обади на един от главатарите на „Хамас“. Беше се сдобил с номера му след доста усилия. Ала за да уреди още една неоспорима връзка с палестинците, трябваше да задържи обаждането отворено за няколко секунди. Този път щеше да говори бавно, за да бъде разбран.
Скоро щеше да бъде ясно кой е виновникът за атентата…
46
Звукът от звънящ телефон наруши тишината в рейндж роувъра. За момент помислих, че звъни моят телефон. После си спомних, че мелодията ми е различна.
Зина, която бе до мен на задната седалка, извади телефона от джоба си. Каза „ало“ и се заслуша. След няколко секунди затвори.
— Кой беше? — попита Марк, като се обърна към нея.
— Един мъж — отвърна неопределено тя.
— Винаги има няколко, които тичат след теб, нали? — изкоментира Марк.
Вгледах се навън в мрака. Тъмнината подхождаше на настроението ми.
— Тук не е валяло така от двадесет години — отбеляза Марк.
Не давах за това пукната пара. Не ме интересуваше нищо, освен намирането на Изабел. И се чудех защо всъщност се връщаме в Йерусалим. Според получените сведения, телефонът, който бе проследен и ни отведе до онази къща, наистина бе засечен от църквата на Божи гроб, но това означаваше само, че някой е преминал близо до мястото и е включил телефона.
Беше напълно възможно да ни пращат за зелен хайвер. Ако бе така, дали трябваше да се върна до онова имение, да разпитам и да огледам наоколо? Някой съсед можеше да знае кой е живял там.
— Направихме голяма грешка — заяви в този момент Зина. Тонът й бе спокоен, но забелязах как пръстите на ръката й потръпват.
— Каква грешка? — подразни се Марк.
— Тук действат сили, за които не знаем нищо. — Очите й се разшириха. Тя удари с юмрук челото си. Първо леко, но след секунди замахваше достатъчно силно, за да се нарани.
— Стига! — скочи Марк.
Аз се пресегнах и сграбчих ръката й, която беше силна, жилава. Имах късмет, че успях да я задържа. Зина се опита да се изплъзне от хватката ми.
— Спри, Зина — повтори Марк.
Изведнъж тя спря и се обърна към мен. Очите й бяха кървясали, погледът й блуждаеше, сякаш се беше натъпкала с някакви хапчета…
— Смяташ, че си губим времето — прочете мислите ми тя.
Каква телепатия. Само това ми трябваше.
30
Християнското богословие прави връзка между лобното място на Исус Христос (Голгота) и черепа на Адам, който, според вярванията, е погребан на същото място. — Б.пр.