Полицаят ме гледаше в очите. Погледите ни се срещнаха. Стояхме така няколко секунди. Тогава той отстъпи крачка назад и се обърна към един по-възрастен служител, който бе с посребрена коса и приличаше на командир. Мъжът се приближи към портата.
— Аз съм от Британското посолство в Кайро — заяви Марк.
— Църквата е затворена — съобщи по-възрастният полицай на английски с американски акцент.
Марк вдигна пропуска си към железните решетки. По-младият полицай се бе отдръпнал крачка назад. Ръката му се допираше върху черен автоматичен пистолет, който можеше да покоси всички ни за секунди.
По-старшият служител се приближи напред, погледна документа и поклати глава.
Марк прибра картата, извади друга.
— Имам разрешително от „Мосад“ — опита да ги убеди той. — Тази карта съдържа кодовото ми име. Проверете го. Обадете се в управлението си.
По-възрастният полицай погледна отблизо картата, отдалечи се. Взе една малка радиостанция от друг войник и каза нещо в нея. После я сложи до ухото си и се заслуша.
След още една минута се върна и подвикна нещо на по-младия полицай.
След секунди всички бяхме допуснати в двора. Ярки лампи върху алуминиев триножник го осветяваха така, сякаш беше ден.
Група свещеници и монаси от различни вероизповедания се бяха скупчили отпред. Пред тях, вляво от нас, имаше стълби, спускащи се към основната, покрита с каменни плочи площ пред църквата.
Някои от свещениците носеха православни калимавки и големи златни кръстове на гърдите си. Двама други бяха с гъсти бради и странно изглеждащи заострени качулки. Лицата им почти не се виждаха. Един стар монах с посивяла коса носеше тъмнокафява роба.
— Ще разбера какво става — каза Зина.
— Как ще го направи, по дяволите? Защо тя изобщо е тук? — попитах Марк, докато я гледах да се запътва към групата свещеници.
— Зина може да е много полезна. Отраснала е в един етиопски православен женски манастир. Вероятно ще им каже, че е игуменка или нещо такова. — Той ме погледна заговорнически и добави: — Всъщност мисля, че наистина е била игуменка за кратко, в Судан.
— А ти имаш ли разрешително от „Мосад“? — попитах.
Той вдигна рамене.
Зина дойде при нас.
— Нещо страшно става в църквата — съобщи тя. — Казах ви. — Тя впери очи в мен, стисна устни, сякаш бе ядосана, че бях отказал да повярвам на предупреждението й.
— Нямаме време за това — изтъкна Марк. — Какво друго ти обясниха?
Тя изгледа Марк, после и мен, с присвити очи.
— Казаха, че секретарят на гръцкия православен патриарх получава обаждане от него на всеки час, за да е информиран дали всичко е наред в църквата. Такава е процедурата, откакто преди няколко години вътре е станало някакво спречкване посред нощ. — Тя се наведе напред. — Тази нощ последните две обаждания не са се състояли. И никой вътре не отговаря на телефона си. — Лицето й изразяваше примирение, сякаш Зина знаеше, че предстоят много по-лоши вести.
— Защо просто не отворят вратата и не влязат? — зачудих се аз.
Махнах към двата портала с островърхи арки в римски стил в отсрещния ъгъл на двора. Единият имаше вид на отдавна зазидан. Другият представляваше дървена порта с две крила, която изглеждаше толкова стара, сякаш е от епохата на кръстоносците.
— Те нямат ли ключове? — махнах към групата свещеници.
— Не, нямат — отвърна Зина.
— Правилата за отварянето и затварянето на това място са установени в международно споразумение — обясни Марк.
Това въобще не ме интересуваше.
— Сигурен съм, че и друг път са нарушавали правилата.
— От 1853 година насам не са — изтъкна той. — Управлението на тази църква се поделя между шест християнски вероизповедания. И никое от тях няма ключове.
— Тази църква е центърът на света — допълни Зина. — Тук дори папата не нарушава правилата.
— А това какво е? — Посочих към прозорците от горното ниво на сградата. Имаше три големи прозореца с високи сводове в стената на църквата над порталите.
В прозорците се отразяваше трептяща светлина. Можеше да е от свещи вътре в църквата, а можеше и да е от пожар.
Или от някого, когото изгарят до смърт.
Няколко от свещениците се обърнаха и погледнаха нагоре към прозорците. Предположих, че ще настане внезапна суматоха, че те ще се втурнат към вратите да ги разбият, да отворят църквата, да разберат дали има някаква опасност, дали не изгарят някого вътре…