Но грешах.
Свещениците просто сведоха очи и се загледаха към монаха, който говореше пред тях. Или може би се молеше. Сведената му глава със сигурност създаваше такова впечатление. Щяха ли да чакат, докато пламъците почнеха да излизат от покрива?
Стоях като вкаменен. Не можех да повярвам на очите си…
Вдясно от арките на входа имаше стъпала, отвеждащи нагоре към куполовиден портал от пясъчник с едноетажна височина. Той изглеждаше блокиран, неизползваем. Структурата му се състоеше от тънки мраморни колони и множество ръбове.
Знаех какво да направя.
Веднъж, когато бях пиян, се бях покатерил по външната стена на една къща в Майда Вейл, когато с Айрийн бяхме в колежа. Тогава търсех нея. Можех да се претрепя, но преживяването ми бе вдъхнало глупавата вяра, че човек е способен да се катери по сгради, ако по тях има достатъчно ръбове. А тук определено имаше…
Трябваше само да достигна до онзи широк първи ръб. Тръгнах бавно напред. Нямаше нужда да привличам вниманието. Слязох по стълбите до главната част от двора.
Чух глас зад себе си. Марк вървеше след мен и говореше:
— Кръстоносците са построили по-голямата част от този комплекс през 1170 година, след като завзели Йерусалим. Първоначалната византийска църква е била два пъти по-голяма от тази. Била е унищожена от фатимидите през 1009 година, ако си спомням правилно. — Той млъкна за миг и ме попита леко заплашително: — Къде отиваш, Шон?
Не отговорих. Продължих да вървя. Когато достигнах стената от пясъчник на църквата, се изкачих по стръмните каменни стъпала до най-дясната от главните врати. Стъпих отгоре върху един ръб вляво, издаващ се от църковната стена.
Притиснах се към вдлъбнатината, пресегнах се към по-широкия ръб отгоре. Пясъчникът бе груб под пръстите ми. Миришеше на пръст. И на собствената ми пот.
— Полудя ли, мамка му? — ядоса се Марк.
Погледнах нагоре. Стената се извисяваше като скала.
Сърцето ми бясно биеше.
— Спри, спри!… — Викът проехтя толкова високо откъм двора, че накара пръстите ми да се изплъзнат от долната част на ръба, към който посягах.
Не се огледах. Знаех какво се случва. Набрах се отново, протегнах се колкото можах. Нямах много време. Пръстите ми дращеха по края на ръба.
Сърцето ми направо се опитваше да изскочи.
Нямаше да успея да достигна следващия ръб.
— Набери се с ръце! — чух гласа на Марк.
Усетих побутване по нозете. Той помъчи да ме повдигне. Щях да успея!
Зад мен се разнесоха викове, проехтя тропот от бягащи хора.
Отдолу долетя някакъв хриплив вик.
— Пази се! — Гласът на Марк бе настойчив.
Пронизително изпищя полицейска свирка, придружена от крясъци.
— Слизай долу, слизай! — повтаряха в хор гласове.
Подвикваха ми на различни езици, повечето от които не разбирах, но знаех, че означават едно и също.
Висях на една ръка, стиснал един по-горен ръб, полюшвайки се. Сетне сложих другата си ръка върху него, точно в ъгъла. Ако някой сега ме дръпнеше за краката, за секунда щях да се озова на земята. След което — не се и съмнявах — щяха да ме арестуват.
Но никой не ме дръпна и аз залюлях нозе, за да се притисна към една тънка каменна колона. Набрах се нагоре.
Под мен Марк вече беше окован в белезници, а Зина протестираше пред един полицай, който държеше ръката й. По-възрастното ченге гледаше към мен. Правеше ми знаци да сляза.
Не съм сигурен какво точно бе сторил Марк, но беше успял да ги възпре да ме издърпат обратно. Сега точно под мен застана един от православните гръцки свещеници с калимавките. Той се протягаше и подскачаше на място, опитвайки се да ме улови за краката. Бях сигурен, че искаше така да ме дръпне, че да се пребия на земята…
По-нагоре ръбът стана по-широк. Една избеляла от слънцето дървена стълба бе подпряна на прозореца, направен от матово стъкло на големи, скрепени с олово секции. Насочих се към него. Без да искам, докоснах дървената стълба, докато надничах през мръсното стъкло. Отдолу се разнесоха възгласи. Късата стълба се прекатури и падна сред свещениците и монасите. Проехтяха разгневени викове.
Протегнах се нагоре. Забелязах тесен процеп в желязната рамка на прозореца, по средата. Пъхнах пръстите си в него. Горната част на прозореца се отвори с шумно изскърцване. Виждах пламъци, които се отразиха в стъклото, когато то помръдна. Замириса ми на изгоряло…