Миризма на горяща плът.
— Спри! Ще стреляме! — долетя още един вик от двора.
За миг си помислих изумено: Толкова ли не разбираха, че църквата е в опасност?
Промуших се решително навътре през прозореца и скочих напосоки. Паднах върху тясна пътека, покрита с червени и бели плочки. Рамото ми се удари в пода, присви ме ужасна болка. Бързо се изправих на крака. Остра миризма на изгоряло изпълваше въздуха.
Дали Изабел вече бе мъртва?
Затворих прозореца. Виковете отвън отслабнаха. Надникнах през каменния балкон.
Гледах към прочутата ротонда на църквата „Възкресение Христово“. Тя се състоеше от две нива с каменни колонади под висок купол, украсен със златно слънце. Аз се намирах на горното ниво. Далеч долу се открояваше подът от каменни плочи, където бе главната част на църквата. По средата на пода имаше обрамчена с колони каменна едикула с купол отгоре, където, според вярванията на милиони, е лежало тялото на Исус след смъртта му.
Отвън проехтя отчетлив вик:
— Ако оскверниш това свещено място, душата ти е обречена!
Нямах време да осквернявам каквото и да било. Отдолу се издигаше стълб от черен дим. А по мраморните колони и дори по стените от пясъчник се отразяваха пламъци.
Трябваше да сляза там долу.
Нямах време да гадая кой е предизвикал този пожар. Не можех да изоставя Изабел, Минах бързо през балкона, открих една ниска врата в стената. Стълбите надолу бяха обгърнати в полумрак. Спусках се, долепен до стената, усещах край себе си лек полъх. Ужасната миризма на изгаряща плът ме давеше…
Рамото ми, което нараних при падането си, беше изтръпнало от болка. Неволно го престъргах в стената, издаваща се напред към стълбището. Сърцето ми биеше като полудяло. Стигнах вратата в дъното на стълбите. Тя бе открехната леко и през процепа струеше сноп светлина.
Надникнах вътре и забелязах гърба на някакъв много слаб мъж. Тесните му рамене бяха увиснали, имаше ясно изразени скули. Носеше черен костюм.
Мъжът гледаше към нещо до нозете си, но не можех да видя какво е.
Бутнах бавно вратата, опасявайки се да не изскърца. Но не се чу никакъв звук.
Направих крачка напред. Вратата тихо се прихлопна зад мен. Затаих дъх. Щеше ли той да се обърне? Продължих напред.
Стори ми се, че пристъпвам цяла вечност.
Мъжът все още не ме забелязваше…
Сега вече успях да видя откъде идва димът. Пред олтара от пожълтял мрамор имаше купчина от дрипи. Не, не бяха дрипи…_ Бяха струпани едно върху друго тела._ Лъскавият под от камък и мрамор и редицата от сребърни канделабри отразяваха пламъците, изригващи от купчината.
Как можеше телата да горят така? Тогава забелязах, че сред тях бяха нахвърляни парчета от изящни части от олтара. Издигащият се дим ги бе закрил. Чувах само пукането от огъня. Глъчката отвън беше заглушена от стените.
Миризмата беше задушаваща, заседна в гърлото ми.
Стиснах юмруци. Дали мъжът пред мен сам бе убил всички тези хора?
В главата ми се заформи светкавичен план…
Пристъпих напред, но стъпалото ми хлътна в някаква цепнатина на пода.
Мъжът чу стъпките ми и се завъртя с лице към мен в мига, в който някъде отгоре се разнесе звук от звънтящи камбани.
Очите ни се срещнаха.
И тогава видях оръжието в ръката му, което проблесна заплашително.
След това от дулото на пистолета му разцъфна искра като избухнал фойерверк…
47
37-инчовият телевизор „Банг и Олуфсен“ с плосък екран на стената на хотел „Сейнт Джордж“ в Лондон светна и заработи. Хотелът се отличаваше с най-новата технология и предлагаше цялостно телевизионно и интернет преживяване, което позволяваше на гостите да включват всички екрани във всеки апартамент само с жест.
Лорд Бидонър направи жест на излизане от спалнята, където остави „ескорта“, на когото щеше да се наложи да се задоволи с купчината списания на нощното шкафче. Младежът беше редовен посетител, така че дискретността му бе гарантирана. Освен това бе индиец и знаеше, че ако някога направи грешка, най-вероятно цялото му семейство, ако не и цялото му родно село, щеше да бъде застигнато от кървав погром.
Фактът, че момчето не говореше английски, беше бонус за лорд Бидонър. Нямаше нужда от глупостите, които повечето англоговорещи ескорти обичаха да плямпат.
Но той не искаше да показва пред момчето изражението си, докато гледаше драмата, развиваща се в Йерусалим.