Андеш Брейвик31 в Норвегия бе доказал колко болка може да причини един човек, но той бе тръгнал по погрешния път.
Беше по-добре да се вдъхне омраза, отколкото да се търси публичност.
И тъкмо такъв ураган от омраза беше на път да се разрази…
48
Изабел подкрепяше в скута си главата на Сюзън, чието изнемощяло тяло лежеше до нея. Тя отчаяно искаше да я утеши, да й окаже помощ, да спре болката й, ала Сюзън вече си отиваше… Това бяха последните й мигове.
Намираха се в пълен мрак. Тази непрогледност създаваше усещане за празнина, което Изабел мразеше. Периодично я заливаха вълни на параноя и страх.
От скалата, върху която седеше, се процеждаше студ, който сякаш пълзеше нагоре по тялото й. Също така във въздуха се носеше отвратителна миризма — смрад на инфекция, влага и смърт, която можеше едва ли не да се вкуси.
На моменти Изабел затваряше очи и си представяше, че се е върнала в апартамента си в Лондон, че е в леглото им с Шон. Това й помагаше. Но в други моменти тъмнината я задушаваше и тя искаше да я отблъсне.
Понякога размахваше ръце край себе си, когато слаби шумове я оставяха с впечатлението, че нещо се движи близо до нея.
Знаеше, че на Сюзън не й остава много време.
Сюзън Хънтър се бе предала. И Изабел не можеше да я вини. И двете осъзнаваха, че похитителят им ги е оставил под земята и може никога да не се върне. А дори да се върнеше, щеше да е само за да им причини някое ужасно последно мъчение.
Той ги беше преместил по-рано през деня. Изабел знаеше, че е ден, заради дневната светлина, която бе видяла, преди той да завърже очите й. Прииска й се да започне да рита, да се мята и пищи, но нямаше никаква възможност да го направи, защото ръцете й бяха вързани зад гърба. А и нищо не виждаше…
Въпреки това се опита да отправи ритник по посока на ударите, които получаваше в гърба си, но този опит й спечели само удар в главата и присмех, което я накара да се замисли дали да повтори усилието си.
Каквато и да бе причината, поради която той ги бе довел на новото място, тя не беше добронамерена. Изабел бе сигурна в това.
— Изабел — проехтя гласът.
Изабел се стресна от внезапния звук. Говореше й Сюзън Хънтър и гласът й беше по-ясен, отколкото преди ден.
— Тихо, пази си силите — каза Изабел. — Скоро ще излезем оттук.
— Не е вярно. — Гласът на Сюзън беше равен, примирен.
— Стига. Вярно е.
— Не ми остава много. Чуй ме… — От гърлото на Сюзън излезе хриптящ звук.
— Слушам.
— Има тъмни сили. Те искат власт. — Последва същото хриптене.
— Винаги има тъмни сили — отбеляза Изабел.
— Не, не. Не разбираш. — Изабел почувства върху рамото си ръката на Сюзън, която го стисна слабо като бебе.
— Не говори повече. Стига! — На Изабел не й се слушаше за тъмни сили. Не беше време сега за такива приказки.
— Те искат състраданието да умре. — Гласът на Сюзън бе немощен като на дете.
— Винаги е имало такива хора.
— Трябва да бъдат спрени. Ако избягаш, трябва да ги спреш…
— Ще ги спра. Обещавам. Сега спри да говориш — каза меко тя.
— Запознах се с Макс… преди да умре. Той знаеше. — Сюзън отново се изкашля. После гласът й се възвърна. — Мисля, че ще бъдем принесени в жертва, Изабел.
— Какво? — Такава перспектива беше вцепеняваща, непонятна.
Сюзън се отпусна в ръцете й. Тялото й умираше, сякаш бе спряло да се бори.
— Не ме оставяй — прошепна Изабел. — Ще оцелеем. Дори не си помисляй за всички тези ужаси… — Тя нямаше никаква представа дали щяха да оцелеят, но трябваше да го каже. Трябваше да вярва, че има надежда.
— Имаше една тайна в онази книга, която намерихте в Истанбул… — Сюзън се закашля.
— Каква тайна? — Изабел не бе питала Сюзън за книгата.
— Тайна, която би могла да промени света. — Сюзън потрепери. — Дойдох тук, за да се срещна с Макс. Знаеш това, нали?
— Да — отвърна Изабел.
— Имах нужда от пергамент… за да направя въглеродно датиращо сравнение. — Сюзън не спираше да кашля. Всяко покашляне бе по-слабо от предишното.
Изабел я прегърна. Искаше да попита за тайната, но Сюзън си отиваше, а тя не желаеше да прави нищо, което би ускорило края й.
31
Норвежки масов убиец терорист, който при нападенията си през 2011 г. в Осло убива общо 77 и ранява още 155 човека, а материалните и моралните щети са колосални. — Б.пр.