След още една минута гласът на Сюзън отново прозвуча в мрака.
— Исках да проверя, нали разбираш… Да видя дали е фалшификация.
Изабел изчака. Мина още една минута, преди Сюзън отново да заговори:
— Част от ръкописа, който намерихте, представлява сгъната на листове козя кожа… Такава са използвали през първи век.
— На това ли си искала да направиш въглеродно датиране?
Изабел я държеше здраво. Усети как главата на Сюзън клюмва.
— Макс каза, че са открили такъв пергамент. Звучеше като нещо подобно.
Сюзън изстена мъчително. Болката беше изписана на лицето й.
Изабел разбра, че не може повече да отлага въпроса си.
— Е, каква е тази тайна, която може да промени света?
Сюзън заговори бавно:
— В тази книга, която сте намерили, има официален римски препис на съдебния процес срещу Исус.
— Боже Мой! — възкликна Изабел. Можеше ли това да е вярно? Ако бе така, със сигурност щеше да е грандиозно откритие. Сензация. Шон щеше да е удивен.
— Но това не е всичко, Изабел. — Сюзън поклати глава.
— А какво още?
— Тайната е в символа в тази книга. Не знам какво означава… Но символът е споменат в преписа. Точно накрая.
Сюзън продължи да говори в мрака, начерта формата със стрелката и квадрата върху опакото на ръката на Изабел. Тя вдигна рамене, когато Сюзън я попита дали знае какво означава символът.
В този момент това не я интересуваше…
49
Гъст дим се виеше от купчината с тела. Пращенето на огъня сигурно бе заглушило стъпките ми за няколко жизненоважни секунди.
Хвърлих се върху мъжа в същия миг, когато от дулото на пистолета му разцъфна искра като фойерверк…
Забих юмрука си в ръката му, с която държеше оръжието. Правило номер едно — обезвреди противника.
Бутнах го отново на пода, докато той се опитваше да се изправи. Можех да подуша потта му. Чистият адреналин от схватката ме изпълни. Трябваше да го надвия!
Напипах гърлото му, сграбчих го с дясната си ръка. Той затръска ожесточено главата си наляво и надясно. Хванах ръката му с пистолета, той я заизвива, опитвайки се да се освободи. Изненадах се от гъвкавите му движения.
— Не можеш да ме спреш! — кресна мъжът със сподавен рев.
Стиснах го за шията, надявайки се той да се предаде. Усетих как се задушава, започна да се дави в хрипкави стенания… Ала изведнъж успя да ме отблъсне и отново скочи на крака.
— Къде е тя? — изкрещях, дишайки тежко.
— Ще умреш като Кайзер, молейки се болката да спре! — изпищя той. Ръката му с оръжието се приближи към мен, но аз я изтласках встрани.
Сините му очи проблясваха, сякаш в тях горяха неонови светлини. От тях струеше дива омраза.
Изплю се върху лицето ми.
Вкопчих се в него и отново се затъркаляхме по пода. Блъснах черепа му в сивите каменни плочи. Горещината от огъня опари гърба ми.
Той успя да ме уцели с юмрук в слепоочието. Главата ми отскочи и пред погледа ми проблеснаха звездички.
Метнах се отчаяно наляво, повличайки и него със себе си. Ръката ми се беше вкопчила в шията му. Той отново ме удари, този път по челюстта. Болката се надигна като разбушувана вълна. Но хватката ми не отслабна.
Извих главата му назад, претърколихме се отново, почти до огъня…
Ала в този миг точно над нас се разнесе оглушителен тътен. Повя силен вятър. Бях запокитен назад, все едно някой ме дръпна. Отне ми няколко секунди да осъзная, че не съм мъртъв. Лежах на плочите, над мен се стелеше гъст дим. Огледах се. Мъжът беше изчезнал…
Беше се изплъзнал от пръстите ми!
Станах, олюлях се, после се огледах. Чух викове. Треперех.
Нечии ръце ме уловиха. Разнесоха се гласове. Повлякоха ме полицаи, облечени в сини бронежилетки. Какво ставаше, по дяволите?
Ченгетата ме издърпаха навън, изправиха ме пред една стена. Сега на двора нямаше никакви свещеници. Трима от полицаите ме държаха, в гърдите ми бе опряно студеното дуло на пистолет. Забелязах отряд от мъже, облечени с жълти якета, как се втурнаха с пожарогасители в църквата.
В този момент почувствах, че ми се повдига. Сложих ръка на устата си, наведох се напред. Полицаите се отдръпнаха. Повърнах…
Докато се изправях и забърсвах устата си, пристигнаха двама полицаи без бронежилетки. Единият разговаряше по радиостанция, а другият започна да изброява законите, които бях нарушил, влизайки в храма.