— О. Защо?
— Не знам. Така ми тръгна отначало, предполагам. Но ме устройва. Ако бях дракон, щях да кажа, че те са по-голямо предизвикателство. Всъщност предполагам, че повече ми допада не толкова тълкуването на закона, колкото установяването и оспорването на фактите. Повечето в закона включва детайлна работа и тънкости по интерпретацията. Едиктите са да или не, извършено или неизвършено.
„В този случай: извършено“, помислих си.
— Какво точно означава, че това е едикт?
— Означава, че е било изрично заявено от император в някой момент. Като статут, само че със силата на Империята зад него.
— Какво означава за нас? В практически смисъл.
— Означава, че няма как да се атакува самият закон. Единствените въпроси са: извършила ли е тя това и ако да, колко сурово би трябвало да е наказанието.
— Не може да се стигне доникъде с интерпретацията?
— Как, след като императрицата може просто да се консултира с Глобуса и да попита?
— О. Ясно. Смърт ли е максималното наказание?
— Да.
„Трябва да признаеш, шефе, че би било адски забавно, ако Алийра свърши на Звездите преди тебе“.
„Да, просто бих се пръснал от смях, Лойош“.
— Кое е минималното?
— Минималното ли? Предполагам, че минималното би било императрицата да каже: „Не прави повече така“.
— Разбирам. И какво може да се очаква според вас?
— Нищо не може да се каже. Императрицата познава Алийра, нали?
— Да.
Той поклати глава.
— Ако са приятелки, за императрицата ще е по-трудно да бъде снизходителна.
Кимнах. Политика. Той продължи:
— Ще е трудно, ако не мога да получа съдействието й, знаете.
— Знам. Мисля, че мога да ви осигуря съдействието й, стига да успея да вляза и да се видя с нея.
Той забърса назад черната си коса.
— Сигурно бих могъл да уредя това.
— Слушам ви.
— Нищо не казвам още. Нека да помисля малко.
Биваше ме в това. Можеше да мисли колкото иска. Гласът му не изглеждаше толкова нелепо, след като си го послушал известно време.
След малко той каза сякаш на себе си:
— Да, това би трябвало да свърши работа.
— Мм?
— Една възможност е да внесем тъжба, от ваше име, че е некомпетентна да ръководи сама делата си.
Изсмях се.
— О, това определено ще й хареса.
— Несъмнено.
„Аз ще свидетелствам, шефе. Твърдя го от години…“
„Млъкни“.
— Мислите ли, че ще се вържат?
Той се намръщи.
— Да се вържат?
— Искам да кажа, дали ще можете да убедите Империята, че е некомпетентна?
— О, не, разбира се. Не това е идеята. Идеята е да я убедим да приеме адвокат. Ако не го иска в спора с Империята, може да го приеме, за да докаже, че не е луда. Ако не, това би могло да я убеди да пожелае да се види с вас и да ви даде шанс да я убедите да приеме адвокатска помощ.
— Аха. Да, това може и да свърши работа. Или може просто да я направи още по-упорита. Тя ще го разбере, разбира се. — Помислих малко. — Трудно е да се предвиди как ще реагира.
— Хм. Има и друго нещо, което бих могъл да опитам първо. Във всеки случай ще е по-бързо.
— Ако е и по-малко вероятно да бъда убит, би било добре. Какво е то?
— Процедурно оплакване до Империята. Ако започнем с атака, винаги можем да отстъпим; ако започнем в защита, е по-трудно да променим посоката. — Пръстите му забарабаниха по бюрото. После кимна. — Да, ще опитам първо това. Бих могъл да уредя написването на тъжбата и внасянето й до един час. Може да получим резултати до края на деня.
— Тогава да не губим време.
— Не и с това. По някаква причина бързат с това дело.
— Мм, да. Така изглежда. А защо е така?
— Хубав въпрос. Ако искате да направите нещо полезно, открийте отговора.
— Какво ви навежда на мисълта, че мога да го открия?
— Името ви ми е познато.
— Предполагах. Известен съм.
— В известен смисъл.
— Можете ли да ми кажете къде да започна с търсенето?
— Бихте могли да попитате императрицата.
— Става.
Веждите му леко се вдигнаха.
— Не говорех сериозно.
— О?
— Познавате се с императрицата?
— Разговаряли сме.
— Е, ако смятате, че можете да я накарате да ви каже нещо, няма да ви спра.