— Добре. А ако това не свърши работа?
— Лорд Делвик, от моя дом, би могъл да каже някои неща, стига да пожелае да говори с вас. Той е нашият имперски представител.
— Хубаво. Един съвет: по никакъв начин не замесвайте връзката му с Империята. Имперският дом мрази това.
— Чувал съм — отвърна той.
— Добре, да започваме тогава.
Той отвори едно чекмедже, порови вътре и ми връчи нещо, което приличаше на медна монета със знака на дома Йорич.
— Покажете му това и му кажете, че аз съм ви изпратил.
Взех го, прибрах го и казах:
— Ще ви се обаждам от време на време.
— Разбира се.
Станах, удостоих го с поклон — той го прие с леко кимване — и напуснах кабинета.
Стигнах до изхода без голямо усилие с помощта на Лойош, който има доста добра памет за извивките и завоите.
Пратих го с Роуца навън, за да засекат дебнещи из района убийци. Увериха ме, че няма такива, и закрачих отривисто към входа на Двореца. Целта ми беше Имперското крило.
Винаги, когато попаднете в Имперското крило (добре, винаги, когато аз съм попадал там), ще видите забързани покрай вас пажове и вестоносци, всички със знака на Феникса, обикновено понесли зелена папка, макар че понякога може да е златиста, а понякога — нещо друго вместо папка. Винаги ги подминавам с пренебрежение, защото създават впечатлението, че си знаят пътя, което явно е невъзможно. Вратите, коридорите и стълбите се навсякъде и кривят под нелепи ъгли, все едно са планирани от луд. Нямаш друг избор, освен да помолиш някого да те упъти, обикновено пазач, който, разбира се, няма да пропусне повода да ти обясни какво точно мисли за източняци, които не могат да се оправят.
Дразнещо е.
От друга страна, намирането на залите, в които императрицата е на разположение за придворни, е една от по-леките задачи и само след няколко дребни унижения се озовах пред голямата зала без столове, която наричат Имперска зала за аудиенции, но неформално е известна сред джерег като Алея цуни ме по гъза.
Пред голямата двукрила врата стояха двама стражи и добре облечен мъж, който можеше да е роднина на лейди Тилдра — когато тя бе жива — застанал отпуснато, с полуусмивка на лицето. Понечих да докосна дръжката на Лейди Тилдра, но се сдържах. Вместо това се пласирах пред особата и се поклоних, все едно че го правя сериозно.
— Владимир Талтош, дом Джерег и граф на Шурке, на вашите услуги.
Върна поклона ми едно към едно с думите:
— Харнууд, дом Исола, на вашите, милорд.
— Боя се, че не знам процедурата. — Усмихна ми се окуражаващо. — Но бих искал да разменя няколко думи с нейно величество, която вероятно би желала да ме види.
И да беше изненадваща молбата ми, не го показа.
— Разбира се, милорд. Ако благоволите да дойдете с мен в чакалнята, ще попитам.
Отведе ме в една стая, боядисана в жълто, с пет-шест удобни стола, също жълти. Сигурно я наричаха Жълтата стая. Много са креативни в това отношение. Отново ме удостои с усмивка плюс поклон и затвори вратата след себе си.
Седях и чаках, и си мислех от колко отдавна не съм ял.
Мразя чакането.
Мразя да съм гладен.
Помръдвах в стола и си бъбрех с Лойош за предишната ни среща с нейно величество — беше ме удостоила с имперска титла заради някои неволно оказани й услуги. Подозирам, че знаеше, че са неволни, но счете за редно да ме възнагради по свои си лични причини. Случайно знаех, че един източняк й е любовник, и навярно това имаше нещо общо. Лойош направи няколко други предположения за причината, някои от които може би бяха изменнически.
Или може би не. Чувал съм, че в някои източни кралства е углавно престъпление ако не се отнасяш към краля с подобаващо почитание, но нямах представа дали това е в сила в Империята. Допусках, че мога да попитам Перисил и да ми се отговори много по-дълго, отколкото бих искал. Имперският закон, изглежда, действа така.
Толкова близо до Глобуса можех да усетя лесно връзката с него и разбрах, когато изтече час.
Малко след това Харнууд се върна с дълбоки извинения и бутилка вино, сушени плодове и вест, че нейно величество ме е помолила да проявя търпение, тъй като много искала да говори с мен. Сърцето ми заби малко по-ускорено, щом го чух. Не е ли странно това? Познавах се с Мороулан е’Дриен и със Сетра Лавоуд, дори се бях изправял лице в лице с Вийра, богинята демон, и въпреки това изпитах тръпка на възбуда, че тази жена иска да говори с мен. Странно. Показва какво могат да правят условностите, предполагам.