— Да, милорд?
— Бихте ли ми казали какво фолио деветдесет и първо… тоест, какви са обвиненията? Имам предвид, на нормален език?
— Използване на Древна магия.
— Леле! — измърморих. — Браво на тебе, Алийра.
— Моля, милорд?
— Нищо, нищо. Говорех си сам. Кой я е обвинил?
— Нейно величество.
— Хе. Нещо за това как нейно величество е научила за престъплението?
— Не ми е позволено да го съобщавам, милорд.
— Добре. Продължете, моля.
Продължи, но повече нямаше нищо полезно, освен че, да, чакаше я съд за престъпление. Углавно престъпление.
— Има ли адвокат?
— Отказа, милорд.
Кимнах.
— Разбира се, че е отказала. Някои приятели на ответничката да са се представили за свидетели досега?
— Не ми е позволено да го съобщавам, милорд.
Въздъхнах.
— Е, можете да ме добавите. Шурке, граф.
— Дом?
— Имперски. — Извадих пръстена и му го показах. Беше силно впечатлен и т.н.
Записа нещо, удари няколко печата на някакъв документ и рече:
— Готово, милорд. Желаете ли да видите задържаната?
— Да.
— В случай че задържаната се съгласи, къде може да ви намерим?
— В Черен замък — отвърнах. Надявах се, че ще е достатъчно.
Достатъчно беше. Записа си.
— Приемала ли е посетители досега? — попитах.
— Не ми е позволено да… — После сви рамене, направи справка от друг лист и рече: — Не.
Предположих, че това не е толкова важно.
Та след като се сдобих с тази тъй оскъдна информация — но достатъчна, за да разбера с какво си имам работа — следващата стъпка бе очевидна: спрях на стълбището, свалих си амулета и внимателно направих телепорта си до двора на Черен замък. Поставих отново амулета на шията си и се огледах. Минали бяха толкова години, а все още се чувствах тук като у дома, макар и не като в Адриланка. Трудно е да се обясни.
Потупах дръжката на Лейди Тилдра, зачуден дали някъде там и тя се чувства като у дома. Но не почувствах отклик. Поне така мисля.
Не подходих направо към двукрилата порта. Огледах добре наоколо. Наоколо. Не долу. Знаех какво има долу: дълго падане и безмилостен камък. Нося амулет, който предотвратява действието на магия върху мен, и скоро след като го придобих, дойдох тук, на двора, и едва ден-два по-късно осъзнах, че е трябвало да се чудя дали амулетът по някакъв начин ще попречи на заклинанията, които ме държат във въздуха. В смисъл, всичко беше наред. Каквото и да е естеството на двора, не са нужни заклинания, които да ми действат пряко. Но всъщност трябваше да помисля за това, преди да стъпя на него, нали?
Двойки стражи стояха на различни места покрай стените. Винаги по двама: един боец и един магьосник. Доколкото знам, от Междуцарствието насам никога не им се е отваряла работа, но винаги са тук. Топло местенце, предполагам. Но скучно. Хубаво беше да разбера, че все още ме помнят обаче. Поне допуснах, че ме помнят, защото иначе трябваше да ме спрат и да ми искат парола или нещо такова.
Стените бяха черни. Можех да различа малките жили сребро, които прошарваха най-близките. Завих и самият замък, също черен, се извиси над мен, най-високите кули бяха размити и смътни там, където целуваха Облачната пелена. Погледът ми се сниши към огромните дъбови врати на входа. Колко пъти бях минавал през тях — и лейди Тилдра ме посрещаше и следваше разговор за важни или маловажни неща, забавен или вбесяващ… Лейди Тилдра нямаше да ме посрещне този път.
След като преодолях носталгичния момент, се заизкачвах към вратите, които се разтвориха за мен по познатия ми грандиозен свръхдраматичен начин. Лапнишаран съм за такива неща, тъй че ми хареса. Пристъпих вътре и се озовах пред белокос благородник драгар с безукорно бяла бухнала риза и зелен тесен клин. Вторачих се в него. Невъзпитано, предполагам, въпреки че го направих неволно, а и той не го прие като грубост. Просто се поклони изящно и заяви:
— Аз съм Скифра и ви посрещам с добре дошъл в Черен замък. Нали не греша, че имам честта да се обърна към великолепния приятел на милорд Мороулан лорд Талтош?
Върнах поклона в знак на съгласие, че да, има тази чест и т.н.
Изглеждаше определено доволен и заяви:
— Ако сте така любезен да ме последвате до дневната, ще уведомя негово благородие за визитата ви. Бих ли могъл да ви донеса вино?
— Би било страхотно — отвърнах и го последвах до друга стая, която познавах добре.