След това пообиколих малко, докато намеря един куриер, разделих се с няколко монети и уредих да се достави бързо съобщение на един определен ханджия в определено ханче недалече от Малаковия кръг, близо, до който работех някога.
После намерих стаята, където бях чакал преди, и почаках пак. Пръстите ми барабаняха по облегалката на стола. Надявах се всички да пристигнат навреме.
Ноуратар пристигна първа. Влезе, без да чука, и каза: „Какво става?“, без дори да седне.
— Ще ги кажа, като дойдат и другите.
— Кои други?
— Просто приятели.
Седна срещу мен и ме загледа, сякаш искаше да прочете плановете ми на лицето. Ако беше толкова лесно, щях да открия убиеца без проблем.
След няколко минути се почука и влезе Мороулан. Погледна ме, погледна Ноуратар и каза:
— Е?
— Още чакаме — отвърнах.
— За?
— Другите — казах му, просто за да му направя напук и защото дразненето на Мороулан винаги е забавно.
Той завъртя очи и седна до Ноуратар. Деймар се появи след около минута. Огледа стаята с любопитство, сякаш изобщо не беше подозирал, че в крилото на дракона има стаи за срещи. Другите, изглежда, не знаеха какво да решат за него. Аз също, между другото.
Пет минути по-късно се чу тихо, но твърдо почукване и влезе Кийра. За нея най се притеснявах дали ще пристигне навреме, тъй че малко се поотпуснах.
— Само още един — казах.
— Кой? — попита Крейгар.
Зяпнах го. Той се усмихна мило и рече:
— Аха, славно отмъщение!
Почувствах се по-добре, като видях, че и другите, включително Кийра, се бяха стреснали. Не му доставих удоволствието да го питам кога е дошъл. Казах само:
— Вече всички сме тук.
— Добре — каза Ноуратар. — Хайде, казвай.
Очертах им ситуацията, както я разбирах, само дето я описах в малко по-мрачни краски, за да е по-драматично, когато обявя, че съм намерил изход. Щеше да е по-ефектно, ако не ме познаваха толкова добре. Кийра се подсмихна, Мороулан се зазяпа в празното, а Ноуратар повтори:
— Хайде, казвай.
Направих го възможно най-ясно. Позамазах само частта, където имах някои съмнения дали ще мога да го постигна. Трябваше да съобразя, че няма да мине.
— Влад — каза Кийра. — Как ще идентифицираш убиеца?
— Имам някои идеи.
Ноуратар подхвърли:
— Ще размаха нож и ще види кой реагира сякаш знае какво прави.
Това ме уязви, защото наистина го бях обмислял.
— Има проблеми с това.
— Да. Например, ако никой не реагира. Или повече от един.
— Мда. Значи, Кийра…
— Да?
Обърнах се към Ноуратар.
— Ъъ, не искам да съм неучтив, Ноуратар, но в качеството ти на длъжностно лице не бива да чуеш това. Ще шепна.
Ноуратар завъртя очи към тавана, а аз станах, наведох се над Кийра и зашепнах.
Тя ме изслуша и каза:
— Изглежда съвсем лесно.
Ами да. Сигурен бях, че за всеки що-годе добър крадец ще е лесно да открадне мустак от лицето на източняк. Но само й кимнах и си седнах отново.
— Така и не спомена какво се очаква от мен — каза Крейгар.
— Държиш в неравновесие джерег, докато ние вършим останалото. Не искаме да се месят, докато Алийра не излезе с документи с голям имперски печат, в които пише, че въпросът е приключил.
— Това ясно. Някаква идея как?
— Да. Намираш имперския представител и й ангажираш вниманието.
— Как точно ще го правя, след като може да бъда прекъснат по всяко време?
— Крейгар, запознай се с Деймар.
— Познаваме се — отвърна Крейгар.
Деймар май не долови интонацията му и само кимна и попита:
— Моята роля каква е?
— Обличаш се като джерег, отиваш с Крейгар и взимаш мерки представителят на джерег да не може да получава никакви психични съобщения. И да не го разбере.
— Обличам се като джерег?
— Да.
— Аз?
— Да.
Той помълча малко, после каза:
— Ясно.
— Добре.
— А за изпращане?
— Може да говори, на когото си иска. Просто не искам някой джерег да й каже веднага да иде да се види с императрицата. — Погледнах Крейгар. — Просто да сме наясно. Ако разберат какво си направил, а не виждам как може да се избегне това, може да им станеш мишена.