Стаята беше малка и празна. Беше удобна обаче, с два изящни маслени светилника. Докато чакахме, размених реплики за украсата с Лойош, който нямаше мнение по въпроса.
След около пет минути влезе самата тя, спря се на вратата, погледна ме, после пристъпи вътре и я затвори. Станах и й се поклоних.
— Лейди Ардвена. Толкова време мина.
— Нищо не мога да направя за вас. — Гласът й бе доста напрегнат. Не можех да я виня, но и не бях обладан от съчувствие.
— Искам само да ви попитам няколко неща.
— Не би трябвало да правя дори това.
Нямаше да се изрази точно така, ако не смяташе да го прави. Нямаше дори да се види с мен. Казах й:
— Дори не е за мен. Моите проблеми не са законови.
— Не са. За кого е?
— За Алийра е’Кийрон.
Очите й леко се разшириха.
— Вие я познавате?
Хе. А аз си мислех, че всички го знаят.
— Да. Тя има нужда от адвокат. Моля да ми препоръчате някой.
— Чух, че е отказала съвети.
— Да, това затруднява вещата.
Тя кимна и помълча малко.
— Чух за проблема, разбира се. Част трийсета, параграфи едно, две и пет, нали?
— Само едно и две.
— Движат го бързо значи.
— Което означава?
— Означава, че не харесват доказателствената си база, иначе трябва да я съдят по политически причини, а случаят, изглежда, не е такъв.
— Добре е да се знае това.
Тя прехапа замислено устна и седна. Аз също седнах и зачаках.
— Ще ви трябва някой, който може да се оправи със своеволен клиент, и някой, който е работил доста с Фолио деветдесет и първо. Имперските едикти се различават както от Кодифицираните традиции, така и от Постановленията. Приличат малко на Декретите, но с цялата сила на Империума зад тях, което ги прави ниша донякъде.
Като добавим и това, че Империята го движи толкова бързо… Добре. — Извади молив и малко квадратно листче. — Вижте се с него. Ако не иска да го направи, би могъл да ви препоръча някого.
— Благодаря.
Тя стана, кимна ми и излезе с плавна походка. При толкова много пари, които й бях давал през годините, мисля, че ми дължеше поне това. Тя сигурно не бе съгласна, но се боеше, че мога да направя живота й труден, ако не ми помогне. И го можех.
2.
Под Държава имаме предвид онова обществено тяло, което притежава монопола върху прилагането на насилие в определен географски район и има силата и властта да определи как и по какъв начин, и при какви обстоятелства този монопол ще бъде делегиран, оторизиран или възложен на други групи или индивиди. Тази власт е изразена и интерпретирана посредством различните законови системи, кодифицирани и некодифицирани, на тялото.
Според тази дефиниция (срв. Ланя) е ясно, че да се приеме съществуването на Държава означава да се приеме монополът върху насилието, както и обратното. Въпросът, следователно, за легитимността на всеки един акт на насилие от страна на Държавата, преднамерен или случаен, трябва преди всичко да бъде определен съобразно с:
1. Легитимността на Държавата.
2. Легитимността на интересите на Държавата, в която е възникнало насилието.
3. Уместността ши липсата на такава на конкретните актове на насилие в обслужването на тези интереси.
По тази причина например всяко насилие, извършено от разбунтувал се васал, е по същество нелегитимно; всеки акт на насилие от страна на агенти на Държавата, който е извършен по лични мотиви, се смята за престъпна злоупотреба с власт. И всеки акт на насилие, който по намерение не благоприятства каузата на Държавата, се смята за престъпно нехайство.
Комисията започва своето разследване на събитията в Тирма на тази база.
Името на листчето беше Перисил. Никога не бях чувал за него, но пък единствените йорич, за които бях чувал, бяха готовите да приемат джерег за свои клиенти — относително малко на брой.
Тръгнах, показах името тук-там и ме упътиха към един от сутерените, а оттам до тесен проход, който приличаше на по-късно хрумване към постройката. Беше по-жалко и таванът бе по-нисък, и осветлението не толкова добро. Тук, за разлика от другите места в Дома, имаше имена на вратите. Зачудих се дали по някакъв начин да слагаш името си на вратата означава, че си по-маловажен. Във всеки случай това ми помогна да намеря нужната врата.