— Нещо против да се поразходим? — казах. Тя ме изгледа още по-подозрително. — Империята може да подслушва всичко, което си казвате тук, и по-лошо: някой друг също би могъл.
Тя се намръщи, поколеба се, после кимна рязко. Станах, излязохме през вратата и тръгнахме по улицата. Щом се отдалечихме достатъчно, понечих да заговоря, но тя ме прекъсна с:
— Кой сте вие?
— Казах ви името си. А вашето?
— Бринея. Кой сте все пак?
— Това, което бихте могли да наречете „независим фактор“. Не съм с Империята… — Като че ли не го вярваше. — Нито с някой друг. Имам приятел, задържан във връзка със случая, което означава, че временно съм на ваша страна.
— Моята страна е…
— Спестете ми го. Имам информация, която ще искате да научите, и никакъв интерес към политика, имперска или антиимперска.
Стисна устни, после попита:
— Каква е тази информация?
— Днешното събиране тук за подготовка на срещата с Калто ли е?
— Това е въпрос, не информация.
— Добре. Ако е, има вероятност да дойде и маскиран убиец джерег, който замисля да убие Калто и да хвърли вината върху вас.
Изведнъж спечелих вниманието й.
— Говорете.
Завихме на ъгъла. С Лойош и Роуца все още под наметалото ми се чувствах беззащитен, но се стараех да си отварям очите на четири. Видях само няколко източняци.
— Джерег — заговорих — работят по една сложна схема заедно с орка и… и друга организация. За да я осъществят, трябва да натиснат императрицата. За да натиснат императрицата, използват клането в Тирма. Ако се проведе легитимно разследване…
— Няма да има легитимно разследване — прекъсна ме тя. — Просто ще потулят нещата и ще кажат, че всичко е наред.
— Не, ще направят реално разследване. Не защото ги интересува, а защото императрицата се опитва да се измъкне от една каша, а това е единственият начин да го направи.
— Хм — каза тя.
— Джерег искат разследването да спре. За тази цел ще го направят да изглежда, все едно че вашата група е убила помощник разследващия Калто. Много възмущение срещу вас, вероятно много арести и разследването се забавя и накрая спира. Така ще го отиграят.
Помълча десетина крачки, после каза:
— Може би.
— С „може би“ съм съгласен. Мисля, че съм прав, но би могло и да греша.
— Как ще го разберете?
— С ваше разрешение, ще присъствам на днешната среща тук и ще се опитам да идентифицирам убиеца.
— Какво ви кара да мислите, че можете да направите това?
— Мога да ги засичам понякога.
— Защо се забърквате в това?
— Бягам от тях.
— Не разбирам.
— Джерег искат смъртта ми по лични причини. Тъй че от доста време ги избягвам. Но няма проблем, вече бягам от толкова дълго, че ми е като разходка.
— Какво ще направите, ако разкриете убиеца?
— Казвам ви кой е, за да можете да направите необходимото.
— А ако сгрешите?
— Няма. Може да не успея да го засека, но ако го засека, няма да съм сгрешил.
Завихме на ъгъла и тя ни поведе обратно към къщата. Все още никой не се беше опитал да ме убие.
— Добре. Ще ви се доверя за това — каза тя. — Влезте. Скоро ще дойдат.
Влязохме, тя затвори вратата и въздъхнах облекчено. Намерих си стол, от който можех да наблюдавам вратата, без да се набива на очи, и зачаках.
И наистина, само след няколко минути започнаха да пристигат. Първият бе текла, подозрително приличащ на изваден от нечие въображение как трябва да изглежда един селяк: кафява коса, закръглено лице, жилав и як. Представи се като Нича, седна до мен и ми заговори как трябвало да се внимава за хитрини на срещата с Империята. Измърморвах в съгласие и продължавах да наблюдавам вратата.
Скоро след това влязоха двама източняци. Катерин беше висока за източнячка, тъмнокоса и носеше очила. Лиам имаше закръгленото лице на текла, странен цвят на косата, не съвсем руса и не съвсем кафява, и нос, който сякаш беше чупен поне веднъж. И двамата носеха позиви. Не поисках да ги видя, защото се опасявах, че е нещо, което се очаква да знам. И двамата бяха сдържани с мен. Може би смятаха, че трябва да са единствените човеци тук.
Всъщност, освен нас тримата всички останали бяха текла. Няма да ви изреждам имената на всички. Бяха двайсет и трима, без мен и Бринея. Като елиминираме двамата източняци, това означаваше двайсет и един, които можеше да са убийци. Девет от тях бяха жени и почти ги изключих, но, първо, все пак има от време на време по някоя жена, която работи за джерег (аз между другото го знаех по-добре от всеки друг), и второ, джерег, решил да се маскира като текла, можеше също толкова лесно да маскира и пола си.