В момента, в който тази мисъл се оформи, Магнъс се опита да я пропъди. Знаеше колко ще се изтерзае, ако отново се вглъби изцяло в едно обречено разследване. Но мисълта вече беше в главата му, нямаше мърдане.
Семейството на майка му ненавиждаше баща му и сега Магнъс знаеше защо. Сигурбьорг му каза. Те го виняха, че е съсипал дъщеря им. И искаха отмъщение.
Отговорът беше в Исландия. Всички отговори бяха тук.
Петур наблюдаваше как малък екип поляци четкат, мият и лъскат колата му. Превъзмогна желанието си да им плати двойно: не искаше да го запомнят. Белият цвят на БМВ-то се оказа полезен, защото по него веднага се забелязваха дори най-малките петънца, останали след поляците. Петур реши, че и той ще измие колата още веднъж, когато те свършат.
Петур никога не губеше самообладание, но за малко да забрави за калта по гумите. Ако полицаите бяха дошли в дома му предишната вечер и бяха огледали джипа, лаборантите им веднага щяха да разберат къде е ходил миналия следобед.
А проблемът беше, че бял джип БМВ се забелязва, дори в страната на скъпите джипове. Инга със сигурност го видя — погледите им се срещнаха за миг, когато се разминаха на пътя предишния ден.
Точно затова Петур веднага ѝ се обади и я помоли да не казва, че го е видяла.
Надяваше се да не го е издала. Молеше се да не го е издала.
Търсейки утеха, ръката му се затвори около предмета, скътан във вътрешния джоб на якето му.
Беше пръстен.
Пръстенът.
Ингилейф не бе казала на никого. Изненада се, когато видя Песи на пътя за Хруни, почуди се каква работа може да има там. Но инстинктът й подсказа да не споменава за това пред Магнус. Не знаеше защо.
Каза си, че не е нищо важно. И защо пък да е важно? Но не направи и следващата стъпка: не се запита защо, след като не е важно, не е казала нищо на Магнус.
Поведението на Магнус много я жегна. Винаги бе смятала, че има много практично отношение към секса и връзките. Въпреки импликациите на Магнус, тя не скачаше в леглото с всеки мъж, който ѝ хареса. Да, от време на време преспиваше с Ларус, но всички знаеха, че това с Ларус е само за една нощ. Или поне всички в Рейкявик.
Магнус ѝ харесваше. И тя му се бе доверила. Но изведнъж той извади някакво гадже незнайно откъде, и заяви, че Ингилейф е един вид лека жена.
Тъпак.
Проблемът с техните внезапно влошили се отношения беше, че сега Ингилейф не можеше да разбере от Магнъс дали Хакон е убил баща ѝ, или все пак е бил Томас. Не вярваше да е Томас, но не беше и сигурна.
Сети се кой щеше да знае със сигурност. Майката на Томас.
Казваше се Ерна и Ингилейф ѝ имаше доверие. Беше дребна жена с руса къдрава коса, родена в Западните Фиорди, където бе срещнала Хакон като млад пастор. Ингилейф помнеше възхищението, което Ерна изпитваше към мъжа си, тя сякаш се поддаваше на волята му. Но Ерна беше почтена, добра и чувствителна жена, която се погрижи Томас да не се превърне в емоционална развалина. Сигурно и бе коствало ужасно много да се раздели с мъжа си, но това определено бе разумно решение.
Тя щеше да знае дали синът ѝ или мъжът ѝ са убили доктора. Тя щеше да знае.
Ингилейф се качи в стария си Фолксваген Поло и тръгна към Хела, град на петдесетина километра южно от Флудир, където Ерна живееше с втория си съпруг.
Шофирането в мъглата беше неприятно, но поне нямаше много движение. Ингилейф си пусна новините по радиото с надеждата да чуе нещо ново за Томас или за пастор Хакон. Не казаха нищо такова. Но имаше новина за престрелка в центъра на Рейкявик, при която един полицай бил ранен и откаран в болница, а един американец — арестуван.
За един ужасяващ миг Ингилейф си помисли, че полицаят е Магнъс. Но после казаха, че става дума за детектив Арни Холм и тя въздъхна облекчено.
Обаче беше напълно сигурна, че Магнъс е замесен по някакъв начин в престрелката. Може би той беше арестуваният американец.
Хела беше модерно селище, разположено по бреговете на река Ранга, успоредна на Тьорса. Ингилейф намери адреса на Ерна в националния онлайн телефонен указател: къщата ѝ бе едноетажна, само на трийсетина метра от реката, със зелена градина. Ингилейф не знаеше дали Ерна няма да е на работа — все пак, повечето исландки работят — но когато позвъни на вратата, Ерна й отвори.
Разпозна Ингилейф веднага и я покани вътре. Русата коса на Ерна още си беше руса, но вече боядисана, тя самата бе напълняла.
Сините ѝ очи заблестяха, когато видя Ингилейф, но почти веднага помътняха от грижа.
— Чу ли ужасната новина за Томас? — попита тя, докато правеше кафе в кухнята.
— Да — каза Ингилейф. — Няма как да не разбере човек. Всички вестници писаха. Виждала ли си се с него?