— Не. Полицията не дава. Говорих с адвокатката му по телефона. Тя каза, че полицаите не разполагат с достатъчно доказателства. Аз дори не знаех, че се познават с този Агнар. Защо му е на Томас да го убива? Адвокатката каза, че било свързано с някакъв ръкопис, който професорът се опитвал да продаде. Ела да седнем оттатък, Ингилейф.
В хола имаше голям панорамен прозорец с гледка към реката, почти невидима в тази мъгла. Ингилейф си спомни, че мъжът на Ерна е управител на банков клон. Явно припечелваше добре. Ингилейф се замисли, както правеха много исландци от кредитната криза насам, дали и той не си е отпуснал заем, който не смята да изплаща.
— Искам да поговорим за нашето семейство, Ерна. И за съпруга ти.
— Да, така и предположих.
— Въпросният ръкопис е стара сага, която семейството ми пази от векове. Сагата за Гаукур. Хакон казвал ли ти е за нея?
— Не направо. Но явно за това са говорели толкова много с баща ти, нали?
— Да. И когато мама умря миналата година…
— О, да. Моите съболезнования. Исках да дойда на погребението, но не успях.
— Така де, след като тя умря, аз реших да продам сагата, с помощта на професор Агнар. Полицията мисли, че той е бил убит заради тази сага.
— Ясно. Но не разбирам какво общо има това с Томас.
Но Ингилейф видя в очите ѝ, че започва да се досеща.
— Интересува ме нещо от времето покрай татковата смърт.
— Да. Така и предположих — Ерна беше нащрек.
— Сигурна съм, че и полицаите ще те разпитат в най-скоро време. Може би още днес — каза Ингилейф. — И обещавам, че няма да им кажа какво си споделила с мен. — Сега ѝ бе по-лесно да даде това обещание, след като Магнъс се бе държал като идиот. — Но трябва да разбера какво е станало с баща ми. Имам нужда да знам.
— Беше нещастен случай — каза Ерна. — Хакон стана свидетел. Ужасен инцидент. Имаше и разследване, и всичко.
— Мъжът ти каза ли ти какво са правели с баща ми през онзи уикенд?
— Не. Беше много потаен на тази тема, пък и аз не се интересувах. Сбираха данни за някакво изследване. Само това знам.
— Да е казвал нещо за някакъв пръстен?
— Пръстен ли? Не. Какъв пръстен?
Ерна изглеждаше искрено учудена. Ингилейф пое дълбоко въздух. Въпросите щяха да стават все по-болезнени, но нямаше как да ги избегне.
— Пръстен, описан в Сагата за Гаукур — ръкописът, заради който убиха професора. Полицията смята, че баща ми и мъжът ти са намерили пръстена през онзи уикенд.
Ерна свъси вежди.
— Не ми е казвал нищо такова. И не съм виждала пръстен. Но да, той много се увлича по такива неща. И май все пак имаше нещо. Нещо, скрито в олтара на църквата. Виждала съм го да се промъква там понякога.
— А отваряла ли си олтара да видиш какво има вътре? — попита Ингилейф.
— Не. Казвах си, че това не ми е работа. — Ерна потръпна. — Истината е, че не исках да погледна, не исках да зная. Хакон имаше доста необичайни интереси. Беше ме страх от това, което можех да намеря в олтара.
— Полицията смята, че е възможно да са убили баща ми заради пръстена — каза Ингилейф.
— Но кой да го е убил? — попита Ерна. — Не Хакон, нали?
— Така смятат — Ингилейф преглътна. — Така смятам и аз.
Ерна изглеждаше потресена. Потресът премина в гняв.
— Знам, че бившият ми съпруг е ексцентричен. Знам какви зловещи истории разказват за него в селото. Но съм напълно сигурна, че не е убил баща ти. Той се интересува от дявола, да, но никога не би убил човек. И…
Очите на Ерна се наляха със сълзи.
— И?
— Баща ти беше единственият истински приятел на Хакон. Понякога си мисля… всъщност, сигурна съм, че Хакон бе по-привързан към него, отколкото към мен. Смъртта на баща ти го съкруши. Едва не го уби. — Ерна подсмръкна и обърса окото си с пръст. — Оттогава започна да се държи още по-странно. Занемари работата си в църквата, прослуша дяволските музики на Томас… Беше невъзможно да се живее с него. Невъзможно.
Ингилейф разбра, че няма да разбере нищо повече за Хакон. Полицаите щяха да разпитат Ерна по-подробно. Ингилейф все още смяташе, че Хакон е убил баща ѝ, но бе убедена, че Ерна не мисли така, а нямаше никакъв смисъл да спори с нея.
— Но какво общо има това с Томас? — попита Ерна.
— Полицията смята, че и той е бил там с Хакон и баща ми. Фермерите, които Хакон е извикал на помощ, са го видели. Видели са някакво момче. Според полицаите, това е бил Томас. — Ингилейф не искаше да я обърква допълнително с приказки за скрити хора и елфи.
— Това е пълен абсурд! — каза Ерна. — Да не мислят, че Томас е убил доктор Асгримур!? Че той е бил само на дванайсет години!