Петур усети, че сега е моментът да премине в нападение.
— Нали се разбрахме да не се занимаваме с това? Защо си говорила с ченгетата? Какво се надяваше да постигнеш?
— Песи, къде отиваше вчера?
Петур пое дълбоко въздух.
— Не мога да ти кажа, Инга, съжалявам. Не ме разпитвай повече.
— Не ми увъртай, Песи! Искам да знам какво става. Да не си ходил на среща с Хакон? На пътя за Стьонг?
— Ти къде си в момента?
— В Хела.
— Добре. Права си. Трябва да знаеш. Всичко ще ти обясня.
— Ами хайде.
— Не по телефона. Трябва да се видим лично.
— Хубаво. Следобед ще си бъда в Рейкявик.
— Не, не тук. Помниш ли къде ни водеше татко на пикник? Казваше, че това е любимото му място в Исландия.
— Да.
— Хайде да се видим там, след час и половина.
— Защо точно там?
— Аз често се връщам там, Инга. Там е татко. И аз ходя да си говоря с него. Искам и той да присъства, когато си говоря с теб.
Ингилейф замълча. Ингилейф би се досетила, че Петур не е толкова сантиментален, но пък и знаеше колко тежко преживя той смъртта на баща им.
— Добре. След час и половина.
— Хайде. Но ми обещай да не казваш нищо на полицията. Поне ми дай шанс да ти обясня.
— Обещавам.
Магнъс се обади на Балдур.
— Намерих колата на Хакон — каза той, преди инспекторът да успее да му затвори.
— Къде?
— На пътя за Стьонг. От пастора няма и следа. И е прекалено мъгливо да огледам.
— Там ли си в момента? — излая Балдур.
— Не. Върнах се няколко километра по пътя, докато намеря обхват, за да ти се обадя.
— Ще изпратя екип да огледа колата.
— И да потърси Хакон — добави Магнъс.
— Няма нужда.
— Защо? Да не сте го намерили?
— Да. На дъното на Хялпарфос. Преди половин час един служител на централата намерил тялото. Едър мъж с брада и свещеническа якичка.
Хялпарфос беше водопад, само на километър и нещо от разклона за Стьонг. Магнъс бе виждал табелата. Голямата река под него, Фоса, стигаше до водопада.
— Може да е скочил — каза Балдур.
— Съмнявам се — отвърна Магнъс. — Видях следи от гуми до Сузукито. Някой го е бутнал.
— Добре, но ти не се връщай там. Не искам да взимаш повече участие в това разследване. Аз тръгвам към водопада и не искам да те виждам, когато стигна там.
Магнъс бе на път да му отговори доста пикантно: той сам се бе сетил, че Хакон може да е тръгнал към Стьонг, той сам бе намерил колата. Все пак си затрая.
— Радвам се, че успях да помогна — каза той и затвори.
Е, почти си затрая.
Балдур щеше да пътува повече от час от Рейкявик до Хялпарфос. Магнъс имаше доста време.
Подкара бавно обратно към главния път. Основата на Бурфел зловещо изникна пред очите му от мъглата. Черният път към Хялпарфос беше в много по-добро състояние, макар и той да бе неравен и песъчлив. След няколкостотин метра се появи и самият водопад: две мощни струи, разцепени от базалтова скала, които се изливаха в дълбок вир. На брега на реката, до водопада, бе паркирана полицейска кола с присветващи сирени. Няколко човека се бяха събрали около нещо на земята.
Магнъс паркира до патрулната кола и се представи. Полицаите услужливо му направиха място да огледа тялото.
Мъртвият беше Хакон. Тялото му бе доста наранено от падането.
Магнъс огледа пръстите на пастора на Хруни.
По тях нямаше нищо.
Глава 34
Магнъс тръгна обратно към Рейкявик. Тьорса, която предишния ден блестеше, сега течеше сива и злокобна към Атлантическия океан.
Това променяше нещата. Определено ги променяше.
Изглеждаше сякаш някой бе убил Хакон. Не е бил Томас — той бе затворен в ареста. Но кой тогава?
Стив Джъб и Лорънс Фелдман?
Откакто пристигна в Исландия, Магнъс чу за не един случай на внезапна смърт. Не само Агнар и сега Хакон. Но и доктор Асгримур. Дори и пастрока на Ингилейф.
В такава мирна и тиха страна, това не можеше да е случайно.
Поредното падане. Поредното удавяне.
Доктор Асгримур бе умрял при падане. Предполагаше се, че е било нещастен случай. Агнар бе ударен по главата, а после удавен. Дори пастрокът на Ингилейф бе паднал на пристанището в Рейкявик, бе ударил главата си и се бе удавил.
Точно така! Именно неговата смърт бе събудила съмнения в съзнанието на Магнъс, докато говореше с комисаря.
Това беше класически случай на модус операнди — убиецът си имаше предпочитан похват. Дори най-умните престъпници често се придържаха към един и същи метод на действие.
Имаше само двама души, пряко свързани с всички тези смъртни случаи. Бяха брат и сестра. Петур и Ингилейф.
Магнъс не подозираше Ингилейф. Но Петур?