Той имаше алиби. Когато баща му е умрял, Петур е бил гимназист в Рейкявик. Но може би се бе измъкнал незабелязано за един уикенд. Може би той е бил елфът, когото фермерите са видели. Когато пастрокът му е бил убит, Петур е бил в Лондон, но може би се бе върнал незабелязано в Рейкявик за един уикенд. Ако е разбрал какво е извършил пастрокът със сестра му, Петур е имал мотив да си отмъсти. Особено ако това не е било първото му убийство.
Но каква бе връзката с убийството на Агнар? Петур имаше алиби за онази вечер. Цяла нощ бе прекарал в клубовете си, Арни бе проверил.
Магнъс удари с ръка по волана. Арни! Това се бе опитал да му каже, преди да изпадне в безсъзнание след престрелката! Алиби! Алибито на Петур!
Магнъс си представяше какво се бе случило. Арни бе обиколил клубовете на Петур и бе получил потвърждение, че са го видели там в някой момент от вечерта. Арни обаче не бе направил съпоставка на часовете, за да установи точно какво е правил Петур и къде. Типична грешка като за Арни. Грешка, заради която Арни би се обвинявал в последствие.
Петур бе направил така, че много хора да го видят в ранните часове на вечерта, а после бе отишъл до езерото Тингвелир около девет и половина, след като Стив Джъб си е тръгнал оттам. Може би бе изчакал около час, след като е ударил Агнар, докато се стъмни напълно, и чак тогава го бе завлачил до езерото. Това обясняваше следите от мухи в лятната къща. След това, разбира се, Петур е имал предостатъчно време да се върне в някой от клубовете си, където купонът е продължавал.
Четири убийства. И Петур бе отговорен за всичките.
Магнъс натисна газта към Рейкявик. Искаше да се обади на Ингилейф. Тя беше сестра на Петур, щеше да се опита да го защити. Но би ли защитила един убиец?
Магнъс набра номера ѝ.
— Ингилейф? Аз съм, Магнус.
— О…
— Къде си?
— Пътувам към Флудир.
Пътят от Хела към Флудир минаваше недалеч от долината на Тьорса, където се намираше Магнъс.
— Трябва да говоря с теб. Много съм наблизо. Ако спреш и ми кажеш къде си, ще те намеря.
— Не мога, Магнус. Имам среща.
— Важно е!
— Не, съжалявам, Магнус.
— Много е важно!
— Виж, ако искаш да ме арестуваш, давай. Ако не — остави ме да си гледам работата.
Магнъс усети, че явно е бил твърде настоятелен, но и се изненада, че Ингилейф му се сопна така.
— Ингилейф, къде е Петур?
— Не знам. — Гласът й изведнъж притихна, вече не беше толкова войнствен. Ингилейф лъжеше.
— Накъде си тръгнала? — попита Магнъс.
Никакъв отговор.
— С него ли ще се срещаш?
Ингилейф затвори.
Покрай Магнъс профуча полицейска кола, на път към водопада и полицаите, зяпащи тялото на пастора.
Магнъс се сети как Ингилейф изведнъж се бе вдървила на този същия път, предишния ден. Сякаш бе видяла нещо. Може би шофьор на минаваща кола? Петур?
Ако бе видяла брат си, информацията, че са намерили колата на пастора, би накарала Ингилейф да се замисли. И да стигне до извода, който си направи и Магнъс — че трябва да говори с Петур. В момента тя отиваше на среща с него.
Във Флудир. Ако не бе излъгала и за това.
Магнъс пак избра номера ѝ. Както очакваше, Ингилейф не вдигна. Но той ѝ остави съобщение, че трупът на Хакон е бил открит в реката, недалеч от колата му. Ако тя отиваше на среща с брат си, трябваше да знае това.
Магнъс продължи с колата. Оставаха няколко километра до разклона, където можеше да завие наляво към Рейкявик, или надясно, към Флудир. Но първо трябваше да каже на Балдур за Петур.
Обади се на мобилния му телефон. Нищо. Копелето не му вдигаше!
Опита да се свърже с Вигдис. Тя поне щеше да го изслуша.
— Вигдис, къде си?
— В централата.
— Трябва да арестуваш Петур Асгримссон.
— Защо?
Магнъс ѝ обясни. Вигдис го изслуша внимателно, задавайки няколко уместни въпроса.
— Звучи логично — каза тя. — Каза ли на Балдур?
— Не ми вдига.
— Аз ще говоря с него.
Телефонът на Магнъс звънна след минута.
— Не дава — чу се гласът на Вигдис.
— Какво не дава?
— Не разрешава да арестувам Петур.
— Моля!?
— Каза, че било рано да си правим заключения. Дори още не е видял трупа. В това разследване имало твърде много прибързани арести.
— Не дава, защото предложението идва от мен — каза Магнъс ядно.
— Това не знам — каза Вигдис. — Но не мога да извърша арест без позволение от шефа си.
— Разбира се, Вигдис. Знам, че те поставям в трудно положение.
— Така е.
— Работата е там, че Петур ще се срещне със сестра си. Според мен, тя е надушила нещо. Опасявам се, че ако наистина се срещнат, той може да се опита да й затвори устата. Завинаги.
— А това не е ли малко прибързано заключение?