— Имаш ли някаква медицинска школовка? — попита Балдур подозрително.
— Не кой знае каква — каза Магнъс. — Просто съм виждал много умрели хора със следи от удари по главата. Може ли да надникна вътре?
Балдур кимна. Върнаха се по пътечката до къщата. Тя бе пълна със съдебни лекари, мощни прожектори, прахосмукачки и лаборанти, обикалящи навсякъде с пинцети и пудра за отпечатъци.
Магнъс се огледа. Входната врата водеше право в просторен хол с големи прозорци, гледащи към езерото. Стените и подът бяха от меко дърво, а мебелировката бе модерна, но не скъпа. Имаше много лавици с книги: романи на английски и исландски, исторически книги и специализирана литературна критика. Колекцията от компактдискове бе внушителна: класика, джаз и исландски музиканти, за които Магнъс не беше чувал. Телевизор нямаше. Единият ъгъл на стаята бе зает от бюро, отрупано с бумаги, а в средата имаше столове и диван около холна масичка, върху която стоеше начената чаша червено вино и кутийка с остатъци от бял прах, вероятно кокаин. И двата предмета бяха покрити с тънък слой пудра за отпечатъци. През една отворена врата се виждаше кухнята. Имаше и още три врати, които сигурно водеха към спалните и банята.
— Смятаме, че е бил ударен тук — каза Балдур, сочейки към бюрото. По дървения под се виждаха пресни драскотини, а точно до тях — две малки капчици, очертани с тебешир.
— Можете ли да направите ДНК анализ на това?
— В случай, че кръвта е на убиеца ли? — попита Балдур.
Магнъс кимна.
— Можем. Изпращаме пробите в една лаборатория в Норвегия. За резултатите ще трябва да почакаме.
— Това ми е до болка познато — отвърна Магнъс. Лабораторията за ДНК анализи в Бостън бе постоянно претрупана. Всички изследвания бяха спешни и, съответно, нищо не ставаше бързо. Магнъс се надяваше, че норвежците ще се отнесат към единствената поръчка на съседите си с малко повече уважение.
— Смятаме, че Агнар е бил ударен по тила тук, докато се е обръщал към бюрото. След това са го изнесли от къщата и са го хвърлили в езерото.
— Звучи правдоподобно — каза Магнъс.
— Само дето… — Балдур се поколеба. Магнъс реши, че той може би избягва да споделя съмненията си пред шефа.
— Само дето какво?
Балдур погледна Магнъс колебливо.
— Ела да видиш нещо.
Той поведе Магнъс към кухнята. Беше разтребено, като се изключат отворената бутилка вино на масата и недовършеният сандвич с шунка и кашкавал на плота.
— Тук открихме още няколко капки кръв — каза Балдур, сочейки към плота. — Приличат на пръски от струя с висока скорост, но в това няма смисъл. Може би Агнар се е порязал или ударил преди това. А може и някак да се е довлачил дотук, но пък не открихме никакви признаци на съпротива. Може би убиецът е влязъл тук да се измие. Но ако беше така, пръските трябваше да са много по-големи.
Магнъс огледа стаята. Три мухи се блъскаха в прозореца в безкраен опит да излязат.
— Не го мисли — каза той. — Това е от мухите.
— Мухи ли?
— Да. Кацат върху тялото, насмукват се и отиват в кухнята, където е по-топло. Тук повръщат кръвта — само така могат да я смелят. А после са хапнали и сандвич за десерт. — Магнъс се приведе, за да огледа чинията. — Ето, тук има още. Ще се види по-добре с лупа или с луминол, ако имате. Това разбира се означава, че трупът е останал тук достатъчно дълго, че мухите да могат да се нагостят. Може би петнайсет-двайсет минути.
Балдур все още бе сериозен, но комисарят се усмихваше.
— Благодаря — съумя да каже инспекторът.
— Отпечатъци от стъпки? — попита Магнъс, гледайки към пода. Върху полираното дърво, отпечатъците трябваше да се виждат идеално.
— Да — каза Балдур. — От един човек, четирийсет и пети номер. Което е странно.
Сега беше ред на Магнъс да изглежда объркан.
— Защо?
— Исландците обикновено се събуват, когато влизат в нечия къща. Освен ако посетителят не е бил чужденец. Тук отделяме еднакво внимание както на отпечатъците, така и на нишките от чорапи.
— Аха — отвърна Магнъс. — Нещо интересно на бюрото?
— Предимно академични материали: есета на студенти, статии за исландската литература и други подобни. Ще трябва да ги разгледаме по-внимателно. Имаше и един fartolva, който лаборантите отнесоха за анализ.
— Извинявай, какво е fartolva? — попита Магнъс, който не бе запознат с тази исландска дума. Знаеше разликата между брадва и алебарда, но някои от новите исландски думи не му говореха нищо.
— Малък преносим компютър — обясни Балдур. — В него има календар, от който разбрахме кой е бил тук снощи.
— Комисарят спомена някакъв американец — каза Магнъс. — Сигурно е носел четирийсет и пети номер. — Той нямаше представа кой номер е това по американския стандарт, но предполагаше, че е доста голям.