— Какви ми ги говориш!? Та ти си го бутнал от скалата! Намерили са тялото му долу!
— Не съм го бутал, кълна се. Той падна от много ниско, може би метър-два. Но явно се удари лошо. По слепоочието, тук — Петур почука по обръснатата си глава.
— Тогава защо са го намерили под скалата?
— Пасторът Хакон видя какво стана и взе нещата в свои ръце. Аз бях напълно съкрушен от това, което бях направил. Бях се парализирал, не можех да измисля нищо. Хакон знаеше, че това беше нещастен случай. Каза ми да бягам, да изчезна, сякаш никога не съм бил там. И аз побягнах… Той е бутнал татко от скалата. Със сигурност беше мъртъв, лекарите се объркаха, като казаха, че е бил жив няколко минути. Но Хакон не ме издаде.
Ингилейф прикри устата си с ръка. Челото й се сбърчи от ужас.
— Не мога да повярвам — каза тя. — Значи ти си бил елфът, когото е видял старият овчар?
— Елф ли? — свъси вежди Петур.
— Няма значение.
Петур се усмихна на сестра си.
— Вярно е, аз убих татко, но това беше грешка. Една ужасна грешка. Ако Хакон беше жив, щеше да потвърди това. — Петур пристъпи напред и хвана сестра си за ръцете. Погледна я в очите — беше уплашена, потресена, объркана. — Можеш ли да ми простиш, Инга?
За момент Ингилейф остана в ступор, но после се отдръпна от брат си.
— Това не беше убийство, Инга, повярвай ми.
— Ами Аги? И пастора? И тях си убил, нали?
— Не разбираш ли, че нямах друг избор?
— Как така си нямал друг избор!?
— Вече знаеш, че Хакон взе пръстена. Когато Агнар го навестил, подозирал, че пръстенът е у него. Обвинил Хакон, че е убил татко и е откраднал златната халка. Хакон, разбира се, го изхвърлил от дома си, но тогава Агнар се свързал с Томас и се опитал да го привлече като посредник. Искал да изнуди Хакон чрез него.
— И какво общо имаш ти с това?
— Хакон бе направил много за мен. По никакъв начин не ме замеси в разследването. До този момент нямах представа какво е станало с пръстена. Бях се опитвал да го забравя, да не мисля и да не питам за него, но не бях изненадан, че пасторът го е взел от татко. В крайна сметка, Хакон ми се обади. Обясни ми какво става — щяло да се наложи да каже истината, ако аз не направя нещо по въпроса.
— Какво да направиш?
— Не каза. Но и двамата знаехме.
— Божичко! И си убил Аги!
— Наложи се. Не разбираш ли, че нямах друг избор?
Ингилейф поклати глава.
— Имал си, разбира се! А после и Хакон, така ли?
Петур кимна.
— Когато арестуваха сина му и полицията започна да души, аз разбрах, че истината ще излезе наяве.
— Как можа!?
— Що за въпрос!? — възнегодува Петур с гневна нотка в гласа. — Ти настояваше да продадем Сагата за Гаукур. Ако не беше така, всичко щеше да си е наред.
— Глупости! Признавам, направих грешка, но нямах представа какво ще последва. Ти си виновен! Ти си ги убил! — Ингилейф отстъпи назад. — С татко е било нещастен случай, а с другите двама? Всъщност… ти си убил и Сигурстейн, нали?
Петур кимна.
— Трябва да признаеш, че го заслужаваше, след всичко, което причини на Бирна. Взех самолета от Лондон, срещнахме се в Рейкявик, черпих го няколко питиета…
— И вечерта му завърши на пристана?
— Да.
— Кой си ти? — попита Ингилейф с очи, разширени от ужас. — Ти не си брат ми. Кой си ти?
Петур затвори очи.
— Права си. Всичко е заради това. — Извади ръката от джоба си и й показа пръстена. — Ето. Виж го.
Петур го свали от пръста си и го подаде на Ингилейф. Това беше последният му шанс. Може би пръстенът щеше да поквари сестра му, както бе покварил него самия, баща му, Хакон и всички останали.
Ингилейф се загледа в пръстена.
— Това ли е то?
— Да.
Тя го стисна в ръката си. На Петур за момент му се прииска да си го вземе обратно, но устоя на този порив. Нека пръстенът остане в нея, нека хвърли върху Ингилейф злата си магия.
— Какво смяташ да правиш сега? — попита той.
— Отивам в полицията — каза Ингилейф. — Ти какво очакваше!?
— Сигурна ли си? Напълно ли си сигурна?
— Естествено! — каза Ингилейф. Освен страх и потрес, в очите ѝ вече имаше и омраза.
Петур посърна. Затвори очи. Е, така да бъде. Волята на пръстена щеше да се изпълни. Петур наивно се бе надявал, че нещата могат да свършат по друг начин.
Той пристъпи напред.
Глава 37